Часът е 10. В този час сутрин започват заниманията на студентите в НАТФИЗ. Но вместо към сградата на ул. "Раковски" група студенти се отправя към кв. "Лозенец". Към дома на своя Мастер - Стефан Данаилов. Там, в хола му, е учебната им зала от няколко месеца, защото тежката химиотерапия, на която е подложен техният учител, е поразила имунната му система. И трябва да бъде щаден. Но той не се щади. "Момчета и момичета, внимавайте. Няма да повтарям какво и как искам от вас. Бъдете искрени. Бъдете истински на сцената", казва им той. На урока пак е елегантен, в любимия си блейзър със златни копчета. Бърка в джоба за листчетата с бележките си. Но вади куп блистери с лекарства. Връща ги обратно и продължава да ги съветва, забравил за болежките, "заразен", както казва той, от младостта и ентусиазма им, които му дават най-доброто лекарство - жаждата за живот. Екстрите? Кафе и чай, дори кифлички от Мастера. Но той самият е на строга диета - лекарите са му забранили да яде почти всичко, за напитка да не говорим! Но и той не си е падал никога по хардалкохола. Обича по чаша червено вино...
На 22 април проф. Стефан Данаилов ще се върне на работа в Народното събрание. В момента ползва отпуск по болест, защото все още очите му се адаптират след операционната намеса в Германия, препоръчана от акад. Петя Василева, която спаси зрението му след рецидивите от лимфом. Свиква с новите очила, учи се да чете с тях, но това изисква време.
"Стефан е реалист - знае си годините, знае си диагнозата, но не се предава - научи "24 часа". - Сега му е тежко, но не здравословно, а от мъка, която няма да стихне - на 24 април се навършва година от кончината на съпругата му Мария. Той споделя и мисли как да почете паметта ѝ, така че техните приятели пак да си спомнят за лъчезарната красавица манекенка, вярна негова спътница, съветничка и муза над 40 години, и тя да е спокойна на небето."
До него е неизменно Росен Цанков - син на Мария, както и двамата му внуци - най-голямата му радост с техните академични успехи.