"В изключителни случаи главният прокурор или определен негов заместник може да спре финансова операция или сделка за имущество за срок от 48 часа". Това гласи ал. 3 на предложения нов член 203а на Наказателно-процесуалния кодекс, предаде репортер на БГНЕС.

Поправките в законодателството, което да позволи на държавното обвинение да взима страна в сделки между юридически лица, бяха внесени вчера късно следобед от петимата депутати от четири групи – Цветан Цветанов – ГЕРБ, Валери Симеонов – ПФ, Четин Казак – ДПС, Красимира Ковачка и Стефан Кенов – БДЦ.

Проектът на чл.203а от НПК предвижда органите на досъдебното производство да вземат необходимите мерки за предотвратяване на умишлено престъпление или друго общоопасно дейния, както и временно да изземват средствата, с които би могло да се извърши престъплението. Действията на прокуратурата подлежат на първоинстанционен съдебен контрол, докато 48 часовото спиране на финансова операция или сделка от главния е изключение.

Вносителите на промяната в НПК я мотивират с необходимостта от създаването на възможност за "реакция на органите на досъдебното производство в неотложни случаи при липса на друга възможност". Настоящата липса на подобна възможност е "обществено неоправдана", посочват петимата вносители. Чрез законодателното изменение се предоставя възможност на прокуратурата да изпълни в пълен обем конституционните си правомощия, става ясно от мотивите към ЗД на НПК.

В Гражданския-процесулаен кодекс се предлагат два нови текста – чл.26а, според който "съдът уведомява прокурора, когато предмет на правния спор са имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на лица ползващи се от особената закрила на закона" и чл.26б, който гласи "прокурорът може да обжалва всеки подлежащ на обжалване съдебен акт, засягащ имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона, макар и да не е участвал в производството, в което актът е постановен".

Сериозни промени се предвиждат в чл.26 на ГПК, като например в ал.4 се предвижда: "прокурорът може да започне предвидените в този кодекс производства в интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото". Създават се и две нови алинеи и на чл.26, които ще позволят на прокуратурата да встъпва в образовано производство, когато това е необходимо за защита на имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона. На държавното обвинение ще се позволи в тези случаи да изразяват и писмено становище по гражданските дела.

С преходните и заключителни разпоредби се добавя и една нова ал.6 в чл.145 от Закона за съдебната власт, който ще позволи на прокуратурата да започва производства по граждански дела и да участва в тях в предвидените от закона случаи.

Мотивите към ЗИД на ГПК са две страници, на които се изтъква, че целта на промените е "създаване на общ принципен подход при определяне на активната легитимация на прокуратурата в гражданското съдопроизводство". Според петимата народни представители предложенията не противоречат на Конституцията, която "не определя конкретните случаи и характерът на законите, представящ право на прокурора да участва в граждански и административни дела". "Всяка сделка, по която е страна държавата или община и която уврежда техния имуществен интерес, представлява неправомерен юридически факт, който е правно нетърпим и трябва да може да бъде атакуван по съдебен ред от закона".

Изтъква се, че с промените на ГПК от 1997 г., е била "ограничена конституционно признатата, и гарантирана правна възможност на прокурора да започва и да участва в гражданския процес в интерес на друго лице или когато намери, че това се налага за защита на държавен или на обществен интерес". Според петимата народни представители от 43-то НС техните колеги преди 13 години са прекъснали добра законодателна традиция с 105-годишна история.

Прокуратурата може да предявява искове в защита на обществения интерес в пет държави-членки на ЕС – Франция, Белгия, Италия, Испания и Литва, както и в няколко швейцарски кантона, показва сравнителен анализ на законодателствата. Като положителен пример в тази посока е посочен и Беларус.

Цял абзац е отделен за антикорупционния ефект, който ЗИД на ГПК ще донесе: "неправомерните действия или бездействия на съответните централни или местни органи, на които е предоставено правото да се ползват и разпореждат с държавно или общинско имущество, съдържат в себе си предпоставки за корупция и могат да доведат до нанасяне на непоправими вреди за държавата, общините и гражданското общество. Процесуалното бездействие на съответните държавни или общински органи за защита правата и законните интереси на държавата и общините води до разширяване на приложното поле на неоснователно обогатяване в полза на частни субекти за сметка на част от имуществото на държавата или общините".

В подкрепа на законодателните промени се обявиха и от БСП лява България, макар техен депутат да не е сред вносителите на текстовете. От Реформаторския блок засега не са изразили обща позиция. Лидерът на ДСБ Радан Кънев обаче се обяви против специално законодателство и увеличаване правомощията на прокуратурата. На близка позиция бе и Христо Иванов, който в качеството му на министър на правосъдието влезе в колизия с премиера Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ първи лансира възстановяването на правомощията да разваля търговски сделки. Това стана в края на миналата седмица, малко след влизането на новоназначените синдици в КТБ, което стана възможно отново след извънредно законодателство.

Очаква се промените в НПК и ГПК да бъдат приети експресно и да влязат в сила още преди Великденската ваканция на Народното събрание.