ЦИК спусна вето за участниците в предсрочния парламентарен вот на 5 октомври, според което те няма да могат да получават финансова подкрепа от чужбина. Комисията излезе с решение за правилата за финансиране и агитация в рамките на предизборната кампания на базата на разпоредбите в Изборния кодекс. С него ЦИК затяга драстично финансовите правила, като постъпленията и харчовете ще се следят под лупа. Освен от лични средства на кандидатите и формациите, в чиито листи те са попаднали, приходи за кампанията ще могат да се набавят от физически лица, но не и от бизнеса, както и от религиозни институции и чужденци. Забраната за финансиране отвъд границите ни важи както за гражданите и фирмите, така и за правителствата на други държави, неправителствените организации, развиващи дейност на тяхна територия, и чуждите мисии у нас. Забранява се изрично и ползването на публичен административен ресурс, например автомобили и помещения в имоти собственост на държавата и общините. Таванът за даренията ще е 10 бона. Тази сума обаче не бива да се надвишава от даден спонсор в рамките на 1 година. Ако дарението надхвърля размера на минималната работна заплата, която в момента е 340 лв., се изисква декларация за произхода на средствата, пише в. Монитор. Когато дарението е по-голямо от 1000 лв., Сметната палата ще проверява за съответствие доходите на спонсора за периода от предишния парламентарен вот насетне, т.е. в случая за година и половина назад. За целта НАП ще предоставя необходимите данни на националните одитори. Резултатите от проверките си пък те ще публикуват в публичния регистър за даренията на партиите на сайта си. Формациите ще трябва да предадат на институцията пълни финансови отчети за предизборната кампания до 30 дни след провеждането на вота, които също ще преминават проверка за съответствие при приходи или харчове, надхвърлящи 1000 лв. До 45 след изборите информацията трябва да стане публична в интернет. За вота партиите ще могат да бъдат подпомагани освен чрез парични дарения, и чрез безвъзмездно преотстъпване на имоти и вещи и лично извършени от доброжелатели услуги. Нито този вид помощ, нито паричните дарения обаче могат да бъдат анонимни. Освен това се ограничават плащанията на ръка. Всяко плащане в рамките на кампанията от над 1000 лв. трябва да се извършва по банков път. Отделно от това държавата ще отпусне 900 000 лв. за агитация на малките партии без държавна субсидия и независимите кандидати под формата на медийни пакети. На евровота през май сумата по това перо беше далеч по-скромна – 587 000 лв. Медиите, чрез които даден мераклия да седне зад депутатска банка си е позволил да отправи обидно послание срещу друг кандидат от своя страна ще са длъжни да предоставят на засегнатия право на отговор. Жребий в централата на ЦИК пък ще определи реда, в който ще се изявяват формациите в националния ефир на БНТ и БНР. Двете медии ще откриват и закриват кампанията с предизборни клипове с времетраене до 40 секунди, които ще излъчват безплатно. На аванта те ще трябва да предоставят и поне 240 минути ефирно време за предизборни диспути. 3 млн. лв. таван за разходите на партиите и коалициите по предизборната агитация за вота, определи ЦИК. Независимите кандидати за депутатско място и издигналите ги инициативни комитети пък ще трябва да се съобразяват с максимален размер за разходите си от 200 000 лв. В същото време ЦИК изрично забранява премахването или заличаването на агитматериали по време на кампанията, което е често прилаган похват в плакатната война между партиите. Категорична е забраната и за разпространяване на такива до старта на кампанията на 5 септември, както и разлепянето на плакати на разстояние по-малко от 50 м от входовете на сградите, в които се помещават изборните секции. До 7 дни след вота партиите ще са длъжни да разчистят предизборните си афиши. Забрана за агитация от когото и да било и под каквато и да било форма пък се въвежда за дните за размисъл и за гласуване. ЦИК спуска вето и за предизборни послания в търговските реклами.