Любопитни и непознати факти за живота на младия Михаил Миков публикува "24 часа". Материалът е от 2008 г., но е актуален заради избора но новия лидер на БСП. Eлектронен модел на клетка, който демонстрира как протича процесът на дифузия, е представен на националния преглед на ТНТМ в Пловдив през 1978-а. Автор е запаленият по биониката 11-класник Михаил Миков.

Тогава младежът изумява останалите участници с интересите си към модерната за онова време наука, още повече че я учи в кръжок в малката гимназия на граничното градче Кула, Видинско.

Съученици на сегашния вътрешен министър разказват как в кръжока по бионика учителят им Вълчо Вълчев експериментирал с тях различни нетрадиционни методи на учене. Един от най-активните в часовете бил Мишо, а тръпката и любопитството били огромни, защото учели на фона на подбрана класическа музика и пробвали при каква сила на звука най-бързо ще запомнят материала.

"Мишо беше най-буден в класа. Ама как да е другояче - повечето деца идвахме от село, а той беше от семейство на висшисти", казва приятелят му Цецко Цеков. Двамата учили в една паралелка от 5-и до 11-и клас, а след това като студенти първокурсници живели една година в София в обща квартира. Днес Цецко е началник на жп депото във Видин. Въпреки че животът ги разделил и Мишо станал голям човек, приятелството им се запазило: "Удивителното е, че през всичките тези години и въпреки политическата си кариера Мишо не се промени. Такъв е, какъвто бе и преди 30 г., когато завършвахме гимназията - отзивчив, добродушен и човечен".

Цеков не помни Мишо да е мечтал да става политик, но, като се връща назад във времето, е убеден, че дори и несъзнателно, приятелят му още от ученическата скамейка се е готвел точно за това поприще. Четял много, бил добър оратор и можел да говори по каквато и тема да го зачекнат.



Когато били в 9-и клас, отишли на ученическа екскурзия в СССР - Москва, Киев, Ровно. Там на срещите с местните младежи от името на българската група речите държал все Миков, разказват училищните му приятели.
"Притежава изключителна политическа подготовка и има собствено мнение по всички политически събития." Констатацията не е от битието на Михаил Миков като депутат и активист на БСП. Написана е преди цели 30 г. от класния му ръководител Йордан Йончев.

В педагогическата характеристика на настоящия министър пише още: "Ученикът Михаил Райков по съвестно отношение към учебния труд, по дълбочина и качество на знанията, по своето лично отношение към обкръжаващия го свят съществено се отличава от своите съученици. Той е внимателен в клас, самостоятелен в подготовката на уроците и домашните си работи, настойчив в изучаването на учебния материал."

В личното досие на Миков, което се пази в училището, има само шестици. Бил единственият от випуска, получил златен медал при завършването, а приятелят му Цецко се дипломирал със сребърен.

"Майка му Венета Цокова беше учителка по история и Мишо, като всяко учителско дете, беше онеправдан. Изискванията към него бяха по-високи, за да не кажат съучениците му, че се ползва от специално отношение", спомня си директорката на кулската гимназия Маргарита Йончева.



На отличника Михаил с еднаква лекота се отдавали и точните науки, и хуманитарните предмети, но съучениците му нямали съмнения, че ще кандидатства с история и литература. Йончева, която му преподавала по литература в 11-и клас, и досега помни, че на кандидат-студентския изпит по литература се паднала тема по "Тютюн" на Димитър Димов. Той завършил право в Софийския.

В училище не е бил комсомолски секретар, но е бил истинският лидер, без когото нищо не се случвало, твърдят съучениците.

"Времената бяха строги, имахме вечерен час и униформи, но намирахме начини да заобикаляме забраните", спомня си Цецко. Семейството на техен съученик имало лозе до Кула, в което било поставено купе от стар автобус. Момчетата се събирали тайно там и вършели младежки лудории. Мишо неизменно бил с китарата.

Когато завършвали, написал и текста, и музиката на серенадата за класния им Йордан Йончев.

Като най-високия в класа и на баскетболното игрище бил във вихъра си. С отбора на кулската гимназия участвал в баскетболни турнири. Феновете му и досега помнят с какво настървение се е борел за топката. Редовно играел и футбол, но на аматьорско ниво.

И като депутат Миков остана верен на двата любими спорта. В миналия мандат бе капитан на смесения футболен отбор на НС, който игра благотворителни мачове у нас и дори ходи в Турция да се пребори с тамошните депутати.

Съученичките му го помнят като голям кавалер, а съучениците му - като добър приятел, какъвто им е останал и до днес.

Цеков разказва как миналата година срещнал Мишо с голяма делегация в крайдунавския парк на Видин. Извикал го настрани, за да се видят, но Миков му казал: "Ела да те запозная с другаря Станишев". И го завел право при премиера. После тримата си говорили за Дунав мост 2, защото това бил поводът за идването на министър-председателя.

Миков не само че не се срамува, че е от малко провинциално градче и не пропуска да изтъкне, че е от Кула.

В последните години е успял да заведе в родния си град президента Георги Първанов, премиера Сергей Станишев, руския посланик Анатолий Потапов, посланици или военни аташета на САЩ, Франция, Украйна, Китай, Беларус, Сърбия и Черна гора.

"Не се учудвайте, кулчани сме такива - патриотизмът ни е достоен за уважение", не скромничат съучениците на министъра.

В архива на гимназията се пазят снимки и документи за това как Кула е останала запазена българска територия и всеки неин възпитаник познава отлично тази история. През 1879 г. при окупацията на града от сръбски войски Белград прави постъпки в мирния договор Кула да остане в пределите на Сърбия, понеже населението му е от "истински сърби". Тогавашният кмет на Кула Лило Данчов отива при руския генерал-губернатор в София и моли да бъде пратена комисия. Тя пристига, водят я в гробището на Кула и се установява, че на надгробните камъни бащиното име на починалите окончава на "ов". Водят същата комисия и в гробището на съседния град Зайчар, където имената са с окончания "ич". След тази констатация комисията дава предложение Кула и селата на околията да останат в пределите на България.

В детството на Мишо обаче единствено сръбската телевизия повдигала малко желязната завеса и точно тя се гледала най-много. "С обикновена антена гледахме първи канал, но за втори трябваше специална приставка и Мишо пръв успя да си набави оригинална от Сърбия. После с кутията от неговата приставка и аз обикалях магазините в Зайчар, за да си търся същата", спомня си Цецко.

Заедно гледали американските уестърни и фантастика, които иначе било невъзможно да се видят в България. Не пропускали мачовете от английското първенство и Формула 1, които също били излъчвани по сръбската телевизия. От онзи период любима група на МВР шефа, по която и до днес си пада, е сръбската "Бело дугме".