Г-н Найденов, в проучването на АФИС давате три варианта за евроизборите. В един от тях ББЦ изпреварва ДПС. Как извеждате този резултат?
Този резултат, за който ме питате, би се получил при висока избирателна активност. Трябва да уточним, че ние смятаме за най-вероятна ниската избирателна активност – 30-35%. В самото изследване сме дали прогноза какво се получава при ниска, при средна и при висока избирателна активност.
При ниска активност БСП и ГЕРБ вкарват по 6 депутата, ДПС печели 13,9%, а ББЦ – 11,2%.
При средната активност, което означава 2,8 милиона българи да гласуват, резултатите са 25% за ГЕРБ, БСП-26%, 11% -за ББЦ и 15,5% за ДПС. При този вариант Атака може да влезе в ЕП.
При варианта с високата активност ГЕРБ води с 25,3%, 24,6% за БСП, ББЦ е с 13,4%, а ДПС -12,8%, АБВ прескача с един мандат, а Атака е на границата и по-вероятно не влиза.
При всичките три варианта трябва да уточним, че ДПС бива системно подценявана при анкетния метод и доста трудно това подценяване може да бъде компенсирано аналитично. Много от българските турци обичайно премълчават отговорите на политически въпроси и това е при всички анкети, които се правят. Затова засега нашата прогноза е 13,9% за ДПС като това означава 3-4 депутатски места. Пак подчертавам – с повишение на активността нещата се променят, влизат и други играчи.
Мнозина наблюдатели отчитат фактора кризата в Украйна. Как влияят русофилските настроения на този вот?
БСП се поколеба и вероятно изгуби известен брой гласове в началото, Атака влезе в напълно опразненото поле на русофилството и много категорично подкрепи Русия, докато всички други бяха против или се снишаваха по този въпрос. В резултат на това Атака се съвзе. Тя се движеше с подкрепа около 1%, но не можа да повтори възраждането си от миналата зима. Тогава тя беше на 1%, но след като се ангажира с протестите стигна 5-6%. Сега наблюдаваме подкрепа от 3%, което прави реално 5,6% в изборен резултат.
На по-късен етап БСП се окопити и взе по-балансирана позиция към Русия. Защо казвам, че тази тема е опразнено поле. Въпроси в социологическото ни проучване показват, че русофилската реакция или да я наречем по-оправдателната реакция спрямо Русия има по-голямо присъствие, отколкото в медиите или сред политиците. Т. е българският народ не реагира така, както медиите си мислеха, че ще реагира. И Атака се оказа единственият изразител на подобни настроения. На въпроса „Коя партия най-добре изразява вашето мнение по събитията в Украйна и Русия“, 10% от хората посочват Атака. Т.е тази тематика тегли Атака нагоре, но пък други неща я теглят надолу.
АБВ как се държи?
Виждаме, че е близо до границата, но все излиза малко под нея. Има обаче статистическа грешка, така че може да бъдем изненадани и да вземат един мандат. Има значителна група традиционни избиратели на БСП, които се колебаят и ще решат дали АБВ ще прескочи бариерата или не.
Кампанията на АБВ също е неконвенционална, не е много шумна, доста е европейска е като тематика, не е така объркваща, както на повечето политически сили. Калфин създава усещане за компетентност.
Каква оценка давате общо на кампанията?
Това е най-разцентрованата кампания. Темата е изборите на Европа, накъде да върви Европа, какво да правят българските представителите там – левите, десните, към какво да се стремят… А в тази кампания избирателите биват занимавани с магистрали, с Украйна, с Южен поток и с това как ще се повдигне жизненото равнище тук в България. Т. е политиците правят това, което умеят и на което са свикнали.
От друга страна има едно усилие на БСП и АВБ да лансират европейската тематика, но е много трудно свързаването с конкретни проблеми в България. Т. е да се докаже, че смяната на стратегията на курса на Европа ще помогне на България с повече работни места. Това се декларира като теза, но няма конкретика. Т.е няма промяна в мисленето, което трябва да съпътства подобна кампания и затова тя изглежда бледа. Това обяснява и ниската активност, която регистрираме към този момент.
