Тези дни група общинари в Плевен ентусиазирано обявиха, че внасят в местния парламент точка за оставка на кмета поради загубено доверие. Размахаха под носа на медиите документи, до които са се добрали по Закона за достъп до информация и които уличават управника, който по професия е хирург, в сключен договор с плевенската болница. Без да могат да обяснят дали договорът е трудов или граждански. А последното е важно с оглед на мисията им да изхвърлят проф. Димитър Стойков от креслото му.
Трябва да си голямо перде, за да внасяш оставка на кмет от името на инициативен комитет, при положение, че кметът е жив, работоспособен и общината не е закрита. А и компетентните органи не са се произнесли по казуса с договора.
Бдителността и контрола са важно нещо, особено когато се отнася до това как се разпределят публичните средства, но искането за оставка го внася кметът чрез шефа на Общинския съвет, а не инициативен комитет, който е решил да командва парада. Просто кметът трябва да е съгласен с исканата оставка.
Всъщност законът за местното самоуправление е абсолютно категоричен как може да бъде свален един кмет. А именно: когато е поставен под запрещение, чрез подаване оставка чрез председателя на общинския съвет до общинската избирателна комисия, чрез влязла в сила присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, избиране на народен представител, министър, областен управител, трайна фактическа невъзможност да изпълнява и смърт. Законодателят е дал възможност да бъде свален и чрез референдум, както и чрез закриване на общината. От 2010 година кмет се сваля, ако е в конфликт на интереси или пък развива дейност по смисъла на Търговския закон.
Ако кметът на Плевен - проф. д-р Димитър Стойков е извършил нарушение, той трябва да бъде обект на прокуратурата и съдът да го отстрани. Всичко друго са словесни упражнения и политически напъни, които създават излишен шум в системата. И излишен стрес.
Тези дни се разходих в Плевен. Зелен и спокоен град. Центърът е разбит, подменят плочките, каскадите все още не работят, главната улица изглежда поовехтяла. Точно, както по време на предишното управление на града. Статистиката показва, че безработицата нараства и в момента е 9,5%, а икономиката е зависима от парите на емигрантите.
Общинските читалища си имат същите проблеми, така както имаха и по време на управлението на Найден Зеленогорски(СДС), с тази разлика, че през май 2007 година на мушката бе филхармонията, а през май 2014 по време на управлението на ГЕРБ в града най-старата балетна школа е слабото звено. В момента тя е пред закриване. И сега, както и преди, в общината не обръщат внимание на сигналите на културните институции, защото тонът, с който пишат писмата си е „остър“, а това дразни ухото им. Сякаш тонът може да е друг, когато една културна институция загива…
Разказвам всичко това, защото зад вълненията дали кметът на Плевен Димитър Стойков да остане на поста си или не, си личи кой у нас как възприема властта. И надделява усещането, че самите участници в нея я възприемат като възможност във всеки един момент да пренебрегнат закона в името на някакви партийни цели. Без да ги е грижа за духа на града и за това, което го прави специален. И в крайна сметка без грижа за избора на хората.
Дали на мушката на Общинския съвет ще е Стойков, Лечков, Цветков или който и кмет на община да си изберете, няма никакво значение. Той винаги ще има проблеми с местния парламент, ако партията, която не го е издигнала, няма мнозинство. Или не се е формирало мнозинство на базата на взаимни интереси в местния парламент, от които да са доволни повечето съветници. Защото не може всички да са доволни, няма как.
И все пак е по-добре, когато едни общински съветници са решили да свалят един кмет, да прочетат първо закона как се случва това.
