БСП, ГЕРБ, ДПС и коалицията около "България без цензура" са сигурните участници в българския парламент, ако се проведат предсрочни парламентарни избори. Премиерът Пламен Орешарски е изпреварил трайно президента Плевнелиев по доверие. Това показват данните на ново социологическо проучване на "Сова Харис", цитирано от в. "Преса".
Ако изборите за Европейски парламент са днес, БСП ще получи 21,9%, а ГЕРБ - 20,6%. ДПС ще бъде трета със 7%, а партията на Николай Бареков "България без цензура" ще се нареди на четвъртото място с 6,6%.
Припомняме, според "Алфа рисърч" пък на евроизборите за ГЕРБ биха гласували 17,5%, а за БСП - 15.2%.
Ако сега има извънредни парламентарни избори социалистите на Сергей Станишев ще получат 22,3%. Втори ще са ГЕРБ с 21,7%, следвани от ДПС с 7,6% и ББЦ със 7%.
Настоящото изследване показва, че в сравнение с предходния месец е нараснала подкрепата за най-утвърдените партии БСП, ГЕРБ и ДПС.
Макар че резултатът и на двете най-големи партии у нас се е подобрил, при социалистите прирастът е с 3% което им дава преднина в настоящия момент. При ДПС, изглежда, се развива познатата в навечерието на избори мобилизация в средите на тази партия. При "България без цензура" и АБВ се наблюдава задържане на позициите, докато при реформаторите може да се говори за регрес.
"Атака" са на път да преодолеят конкуренцията на клонинга си НФСБ, но все още не успяват да върнат подкрепата на разколебаните си традиционни привърженици.
При сегашното разпределение на дяловете в българската квота в Брюксел БСП и ГЕРБ ще разполагат с по 6 места, ДПС - с 3, а коалицията около "България без цензура" - с 2.
Остава голяма въпросителна около избирателната активност на 25 май. В момента нагласа за гласуване за определени партии заявяват около 65% от хората. На тази основа са направени и настоящите разчети. Това означава обаче, че до урните трябва да отидат значително над 3,5 милиона избиратели, което ще надхвърли дори обичайната активност по време на вътрешнопарламентарни избори. Традицията показва, че изборите за европейски институции предизвикват значително по-малък интерес. На миналия евровот активността беше под 40%. Сега тези, които заявяват, че твърдо са решили да гласуват, представляват 50% от избирателите.
Миналия месец те бяха 47%. В горницата над половината избиратели все още има колебания. Борбата в кампанията ще се води именно за тях. Ако мнозинството от тази група реши да не гласува, което е много вероятно, до урните ще отидат до 3 милиона души. Това ще доведе до размествания в крайните резултати. Например подкрепата за левицата може да се редуцира до 20%, тъй като твърдо гласуващите нейни симпатизанти надвишават 80%. При ГЕРБ обаче гласуващите с твърди намерения са под 65%, което показва, че намалението може да достигне повече от една трета. Ниската активност ще повиши относителното тегло на резултатите за ДПС и РБ.
Най-заинтересовани от такъв развой са Реформаторите, тъй като в момента електоралното им тяло се е свило до твърдото си ядро. Новите формации - коалицията около ББЦ и АБВ - трябва да се стремят към развитие на точно обратния вариант. По-голямата активност ще повиши техните относителни дялове. Ако в урните попаднат до и около 3 млн. бюлетини, при сегашната ситуация за още един мандат ще имат възможност да се преборят или БСП, или ДПС, или РБ.
