Пет години след своето създаване, инспекторатът към ВСС няма приета собствена стратегия с определени визия, мисия, цели и приоритети, в резултат на което осъществява дейността си без очертани и оповестени идентичност, стратегическо очакване и виждане за бъдещото си развитие. Не са осигурени в достатъчна степен пълни, ясни, точни и актуални разпоредби в прилаганите нормативни и вътрешни актове за дейността на Инспектората по изпълнение на основните му правомощия.
Създадени са условия за различна практика при осъществяване на инспекционната дейност. В същото време не са създадени и условия за адекватно планиране на инспекционната дейност, и възлагане на проверките в органите на съдебната власт.
Това са част от резултатите от проверката на Сметната палата върху дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за периода от 2008 - 2012 г. Докладът констатира сериозни нарушения на добрите управленски практики.
Според одиторите не е извършен анализ за оптимизиране на броя на експертите, необходими за изпълнение на дейността на Инспектората към ВСС. За одитирания период числеността на експертите нараства повече от два пъти.
От Сметна палата изтъкват още, че разпоредбите на Закона за съдебната власт изискват да се прилага електронно разпределение на сигналите според поредността на постъпването им в Инспектората. Въпреки това закупеният специализиран модул за тази цел не е използван. Незаконосъобразното управленско решение на главния инспектор не създава условия за спазване на принципа за обективност при разпределянето на сигналите на екипите за проверка и води до субективно управление.
Сред останалите нарушения е това, че екипите за проверка не са определяни чрез провеждане на жребий ежегодно, съгласно разпоредбите на Закона за съдебната власт, а само при встъпване в длъжност на инспекторите от двата мандата, при липсата на достатъчна прозрачност и по преценка на главния инспектор. Това, съгласно резултатите от проверката, поставя под съмнение независимостта и обективността в дейността на Инспектората.
Част от задължителните комплексни проверки на съдилищата са възлагани отделно по граждански и по наказателни дела. Това, изтъкват експертите, създава риск от частично изследване на индивидуалната натовареност на съдиите и невъзможност за изследване на натовареността на съдилищата.
Липсата на еднаква практика на екипите при извършване на проверките не осигурява достатъчна и надеждна база от данни за вземане на управленски решения от ВСС. Това се отнася по отношение на атестирането на магистратите, така и по отношение на задълженията за оптимизиране натовареността на органите на съдебната власт.
Друг проблем е, че информационната система на Инспектората не осигурява възможност за лесно, бързо и изчерпателно извличане на информация по определени показатели, което затруднява вземането на правилни управленски решения.
Прилагането на случайния принцип на разпределянето на преписките и делата в органите на съдебната власт съгласно чл. 9 от Закона за съдебната власт е изследвано формално. В преобладаващата част от актовете за резултатите от проверките липсва информация за конкретна проверка на възможностите за техническа манипулация при тяхното разпределяне, се казва още в доклада.
Непредставянето от всички административни ръководители на органите на съдебната власт на обратна информация за изпълнение на дадените препоръки и незначителният брой извършени контролни проверки не подсигурява Инспектората с реална и точна информация, за да се оцени степента на подобряване на дейността на органите на съдебната власт, заключва становището.
За почти половината от подадените от Инспектората сигнали липсва окончателно произнасяне на компетентните органи или изобщо обратна информация, което не позволява да се направи цялостна оценка за постигнатия ефект, констатират още експертите.
Различна е и практиката в дейността на Инспектората по изготвяне на предложения за налагане на дисциплинарни наказания, което води до субективен подход и неспазване на принципа на относимост при реализиране на дисциплинарната отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, нисък превантивен ефект и ниска степен на ефективност на дисциплиниращата функция.
Изключително малкият брой публикувани на интернет страницата актове с резултатите от проверки на органите на съдебната власт не осигуряват публичност и прозрачност за качеството на правораздавателната дейност.
За петгодишния период от създаването на Инспектората процесът по институционалното изграждане не е приключен, констатира проверката. Положени са усилия резултатите от извършената инспекционна дейност да имат общ дисциплиниращ ефект по отношение на бързината, прозрачността и уеднаквяването на съдебната практика и за подобряване качеството на правораздавателната дейност.
Пропуските и недостатъците в институционалното изграждане и в осъществяването на инспекционната функция на Инспектората, определят дейността му като недостатъчно ефективна за реализиране на реформата в съдебната система.
Инспекторатът към ВСС е създаден, за да гарантира доверието на обществото в правораздаването и прозрачност в работата на съдебната система. Годишните отчети за постигнатите резултати от Инспектората през отделните години обаче
не се основават на система от обективни критерии и показатели, изтъкват от службата на проф. Валери Димитров.
В резултат на извършения одит са дадени препоръки към главния инспектор за ускоряване на институционалното му доизграждане и подобряване на управлението и изпълнението на инспекционната дейност.
По доклада са постъпили писмени възражения, които обаче са отхвърлени от Сметната палата. От бюрото за бюджетен контрол изтъкват, че одитирането не предполага проверки и произнасяне по съществото на дейността на проверяваната организация.
В този смисъл, посочват експертите, не е накърнена независимостта на органите на съдебната власт, прогласена от Конституцията на Република България.
