Г-н Попиванов, ще изгуби ли БСП гласоподаватели заради позицията на правителството за реферндума за Крим и санкциите срещу Русия?

Украинската криза не е приключила. Тепърва ще има нови събития, действия, изявления, реакции, откъдето и нов обществен отзвук. В ръководството на БСП съзнават, че не могат да имат много по-различна позиция от тази, която разгорещено обсъдиха и приеха. Вярно е, че мотото „Винаги с Европа, никога против Русия“ много трудно може да бъде приложено на практика в ситуация, в която международната конфронтация е изострена до краен предел и всяка страна буквално е тласната да се самоопредели по линията за или против Русия. И все пак това мото импонира на червените. С обвиненията си в явно и скрито русофилство десните фактически правят услуга на БСП. Тезата, че не е важно какво казва партията, защото си остава русофилска, е много изгодна именно за „Позитано“. Важно е все пак да напомним, че проруските сантименти са само част от самоидентификацията на редовия привърженик на левите и не изчерпват ангажимента му към партията. Един компонент сред многото не може да разколебае твърде. Ето защо, дори да има отлив на гласоподаватели заради кримския казус и българската позиция, едва ли би бил значителен.

Къде биха отишли гласовете на русофилите в случай, че не припознава за своя позицията на ръководството?

Вече двама от политическите играчи са заявили претенции да търсят русофилски електорат. На първо място това е „Атака“, на която подобно поведение ѝ отива, защото се вписва във все по-радикалното ѝ антизападно говорене от година насам. Недоволството от „чуждите“, „западни“ инвеститори покрай протестите срещу ЕРП-тата, предупрежденията кои са виновни за сирийската криза и бежанския поток, дори самолетният скандал на Сидеров са елементи от един и същи пъзел, който той реди достатъчно уверено, подпомогнат впрочем от събитията. И на второ място е „България без цензура“, която предпочете за своя тактика не славянско-православния вектор, а чисто икономическите ползи от сближаване на България с Русия и респективно загубите от антируска позиция. Тя също може да срещне своите привърженици. И отново ще кажа: русофилският електорат не е само червен. Може би парадоксално, не знам, но русофилството у нас много често върви ръка за ръка с национални и патриотични убеждения.

Адекватни ли са позициите на Кристиян Вигенин и Сергей Станишев? Питам, защото имаше силно недоволство от посещението на Вигенин в Киев и от изявлението на Станишев, че в Кърджали може да се проектира ситуацията с Крим?

Абсолютно нормално и редно е България да има позиция, подобна на тази на ЕС и на основните държави-членки на Съюза. Ако е писано да имаме по-активна роля в украинската криза, тя не може да настъпи сега, а едва на по-късен етап, при евентуалното нормализиране на отношенията Изток-Запад. България не е Полша, един традиционен враг на Русия. И Вигенин не е Сикорски. Според мен той избърза със собственото си посещение в Украйна и проведените срещи, без, разбира се, това да е някакво фатално избързване. Колкото до Сергей Станишев, той по ясен, макар и не много политкоректен начин се опита да обясни, че световният и европейският ред след Втората световна война се крепи на правото на самоопределение на народите, но и на не по-малко важния принцип на ненарушимост на границите. За жалост примерът трябваше да бъде даден не сега, а през 2008, когато неизвестно защо бързахме да признаваме Косово. Въпреки всичко, на този етап и във вида, в който е, Русия би разбрала българската позиция. По-голям проблем от ходовете на Станишев и Вигенин е поведението на президента Росен Плевнелиев, който още в началото на конфликта се вживя в ролята на ястреб, също както преди половин година по повод на Сирия. Всъщност Плевнелиев беше първият държавен глава на страна-член на ЕС, който декларира, че Русия е окупирала Крим, и то още преди референдума, и поиска ответни мерки. Надявам се, отново както в сирийския случай, президентът постепенно да успокои ентусиазма си. Успех за българската външна политика би бил да покаже, че България като единствена славянска и православна държава от ЕС най-добре разбира Русия и може да бъде полезна именно на Запада, на Брюксел, с една своя конструктивна роля.

Каква е вашата прогноза  -  позициите по темата Украйна ще повлияят ли на предстоящите избори и как?

Очевидно Украйна вече е европейска тема, част от кампанията за изборите за Европейски парламент, но също и наша. Тя влезе в дневния ред на българското общество. Между другото, от времето на присъединяването ни към Съюза, нито един външнополитически въпрос не е успявал да предизвика що-годе значително медийно и обществено внимание у нас. Украинската криза е първа по ред, която стига до първите страници на вестниците и аналитичните рубрики. Свидетели сме на опит за активизация на традиционен разлом в българското масово съзнание, свързан с отношението към Русия. Не можем да знаем как ще се развият нещата оттук нататък. Според мен Реформаторският блок ще положи усилия темата да бъде централна в кампанията, за да се обозначи като своего рода европейски, западен полюс, и да търси привърженици на тази основа, точно както „Атака“ на другия край на спектъра. Съмнявам се, обаче, въпросът да измести останалите. Вътрешнополитическият залог е по-интересен за партии и наблюдатели, и той ще доминира, стига, недай Боже, нещо наистина драматично да не се случи в Украйна или около нея.

Случаят „Украйна“ повишава или понижава доверието в българите към ЕС?

Ако разсъждаваме като експерти, ЕС не заслужава много доверие за украинската криза. Съюзът сякаш участва с нежелание в нея, не се доказва нито конструктивно, нито като ястреб. По-скоро създава впечатлението, че е притиснат да се самоопредели в противопоставянето САЩ-Русия, но не държи особено да го прави. Споразумението за асоцииране на Украйна далеч не изглежда като решение на проблем. Под съмнение е поставена ключова ценност на Обединена Европа – че се разширява с мир и носи мир там, където се разширява. На практика с първостепенни предизвикателства пред Съюза трябва да се справят второстепенни политици. Нито Ромпой, нито Барозу, нито Аштън бяха в състояние да покажат физиономия, стратегия, визия в цялата история и да натрупат така необходимия за Европа актив. На българското общество случаят не вярвам да се отрази съществено. Ниското ниво на познаване на ЕС у нас води и до ниско ниво на недоволство от провала на европейската политика към Украйна. За нас по-скоро доверието в Меркел е доверие в Европа, и то засега не показва тенденции да намалява. По-тревожно е отражението на украинската криза върху общества с по-висока степен на интеграция в европейския проект. Последиците там са нови стимули за избуяване на национализма. А това вече може да има ефект върху България и българите.