Г-н Великов, идеята на Центъра, който ръководите, висши политици да обявяват емоционални обвързаности при обществените поръчки беше представена като призив да се изкарат на светло любовниците им. Може ли да обясните как трябва да бъде променено законодателството така, че кметове и хора, от които зависи разпределението на публични и европейски средства да не ги дават на свои близки с идеята тези пари да са в тяхното семейство?
Изненадах се на опита да се профанизира този проблем. Ние направихме предложение в Закона за конфликт на интереси, съобразявайки с европейски регламент, който е приет през октомври 2012 година. Този регламент много ясно казва, че освен семейните връзки се включват още – емоционален живот, партийни връзки, национални и религиозни.
Преценихме, че е необходимо да направим предложение в закона, за да се обявяват емоционалните зависимости. Но това се профанизира в някои издания и на практика се направи опит да се обезсмисли предложението. Ние се обърнахме към ЕК, за да ни изпратят информация как се прилага този регламент в други европейски държави и да предоставим това пред обществото.
Оптимист ли сте, че парламентът ще се съгласи да гласува такова предложение в закона като се знае как се консумира властта у нас?
Министерството на правосъдието прецени, че фактическото съжителство изчерпва нормата, свързана с емоционалния живот. Но като имаме предвид практиката – и на национално ниво, и в местните органи на власт, смятаме, че този регламент трябва да се прилага.Той се отнася пряко до усвояването на европейските средства. Смятаме, че ако изпълняваме този регламент, ще се избегне лошата практика да се дават на приятелски кръгове както обществени поръчки, така и средства, свързани с европейски програми.
Имахте две инициативи за преодоляване на корупцията в обществените поръчки. Едната беше да се изградят шест центъра, а другата е за електронна платформа. Засега само второто предложение се прие. Защо първото не се приема?
Считам, че сериозно достижение на Центъра е, че на второ четене на закона за обществените поръчки се прие нашето предложение за електронните платформи и електронните обществени поръчки. Това може значително да ограничи възможностите за корупция. Все още има неяснота каква решителна крачка е направена в това отношение. Вярвам, че законът ще бъде приет докрай, защото виждам, че парламентът има такава готовност.
Колкото до шестте центъра – нашето предложение за тях е свързано с желанието да се повиши административния капацитет. На този етап са преценили, че създаването им е нереалистично. Да не забравяме, че се считаше за нереалистично и въвеждането на електронните обществени поръчки. В новия закон може да подновим предложението си за шест центъра, защото наличието на административен капацитет ще ограничи корупцията в обществените поръчки. В анализите си виждаме, че една част от нарушенията са тенденциозни, но има и немалка част, които се правят от некомпетентност. Мисля, че тези центрове са необходими с уговорката, че те трябват да функционират действително според предназначението си, а не да се превръщат в центрове, които да генерират корупция.
Беше ви вменена функцията да давате становища по всички законопроекти. Колко от вашите предложения досега се приеха от МС?
От месец ноември, когато МС взе решение Центърът да дава становища по всички законопроекти, внасяни от МС. Направили сме общо 33 предложения по 13 законопроекта. 11 от тях са приети, 7 не са приети и има още неразгледани законопроекти, по които имаме становища и предложения. Може да се каже, че на този етап по-голяма част от предложенията, които правим, се приемат от МС. Това е сложна и трудна работа на нашите анализатори и много отговорна същевременно, защото става дума за превенция на корупционни практики. На базата на анализа ние се опитваме да видим къде има възможности за корупция и как да ги ограничим. Освен становища по законопроекти, ние сме се ангажирали и с анализ на действащи закони, които са показали системни нарушения.
Кои са тези закони?
Работим в момента по закона за концесиите. Този закон е от стратегическо значение за страната. Според нас се допускат нарушения на концесионните договори и има много слаб контрол върху изпълнението на концесиите. По същество някои концесии въобще не се контролират.
Т.е. вие работите по предложения за промени в закона. В каква посока ще са те?
Ние работим както по конкретни предложения, така и по връзката на този закон със закона за подземните богатства, със закона за черноморското крайбрежие и със закона за приватизация и следприватизационен контрол. Това са законите, по които Центърът работи в момента. За нас е важно да установим къде се допускат нарушения и какви промени са необходими, за да можем да избегнем фрапантни случаи, каквито имам за някои от концесионните договори.
Може ли да дадете примери за такива концесии, които са с фрапиращи нарушения?
Няма да си позволя да давам примери, защото знам каква ще е реакцията. За нас са важни конкретните случаи, които имаме с оглед на това да видим къде се допускат нарушения¬. Имаме сигнали, постъпили в Центъра и голяма част от тях са предоставени на органите за проверка. Направихме и срещи в министерства и на базата на цялата тази информация ще предложим промени в закона за концесиите и в другите закони. Бих поставил и още един проблем, по който работи Центърът и това са европейските програми. За нас е важно усвояването на европейските средства да се извършва съобразно регламентите и директивите на ЕК. Трябва да е достатъчно прозрачно и публично, за да не наблюдаваме тези системни нарушения в процедурите. Затова сме подложили на мониторинг една от програмите – иновации и конкурентоспособност. Когато сме готови публично, ще обявим резултатите от този проект, за да може да се види ясно къде се наблюдават пропуски, слабости, обвързаности, приятелски кръгове и как може чрез промени, свързани с нормативната уредба и подзаконови нормативни актове, да ограничим тази корупционна среда, която се формира под една или друга форма.
Напоследък наблюдаваме активност от страна на репресивните органи по отношение на кметове, които се занимават с обществени поръчки. Кои са компетентните органи в България, които могат да кажат къде има нарушения в обществените поръчки?
Компетентните органи, които могат да правят проверка на обществени поръчки са: Агенция държавна и финансова инспекция, Сметна палата, инспекторатите към съответните министерства и инспекторатът към МС. Съобразно сигналите които се получават, проверки могат да правят и ДАНС по обществени поръчки, когато те са преценили, че данните, с които разполагат, говорят за корупционни действия и практики. ДАНС има компетенцията да прави такива проверки. Предстои ни подписване с ДАНС на една инструкция, за да можем да ползваме част от информацията, която имат. Ние пък сме готови да им представим както отделни случаи, така и анализите, които правим в Центъра.