Мария Пиргова: Русофилите в БСП не са лековерни, няма да гласуват за Атака

Г-жо Пиргова, ще повлияе ли на изборния резултат на БСП позицията на правителството за ситуацията в Украйна и референдума в Крим?

По случая с Украйна и Крим българското общество се раздели силно на русофили и русофоби, без оглед на тяхната партийна принадлежност. Във всички партии у нас има русофили, целият народ е повече русофилски настроен, отколкото обратно и това е нормално чувство за българите. Разбира се, България като член на ЕС трябваше да заеме европейска позиция и заедно с това да се пази от залитане в някаква посока. Смятам, че правителството  успя да балансира добре. Ние сме част от ЕС и не можем да се делим от общи решения, защото това ще ни струва скъпо. Заедно с това не можем да пренебрегваме чувствата към Русия, дълго потисканото и дори негласно преследвано в прехода русофилство можеше да избухне остро . Решенията в такава ситуация са трудни. Едно са емоциите, друго са договорите. Аз мисля, че Украйна ще остане в европейския дебат, но с по-рационално отношение към случващото се. Заедно с това ние не можем да пренебрегваме някои двойни стандарти както в ЕС, така и в Русия и трябва откровено да говорим за това. Както винаги външната политика у нас ще играе роля и в предизборните дебати и в гласуването.

Има ли вероятност част от гласовете на русофилите в БСП да се прелеят към  Атака или към АВБ?

Позицията на БСП към Русия е еднозначна – България е член на ЕС, но тя няма да предложи никакви санкции към Русия за разлика от други членки на ЕС. Това е възможната позиция и не смятам, че русофилите в БСП са толкова лековерни, та да повярват на конюнктурно отношение към Русия. Партиите, които назовавате, биха разрушили държавата, за да са на власт. После във властта ще изтрезнеят.  Президентът Първанов ориентира БСП еднозначно към НАТО, той не остави място за неутрални мнения в партията. До  сега това беше негова заслуга. Ако той пренебрегне европейската и евроатлантическа ориентация  на България сега, на европейски избори, АБВ само ще загуби.

След решението на Националния съвет да бъдат самоизключени хората на Първанов от АБВ каква ще е съдбата на това обединение?

Обединението АБВ събужда повече въпроси, отколкото би трябвало. Вероятно АБВ ще се превърне в партия с лявоцентристка ориентация, както се е практикувало в БСП, каквото наследство носят в АБВ Ивайло Калфин, Николай Камов и др.  Такъв е замисълът на президента Първанов от времето на неговия втори мандат. Дори да е предполагал друго с обявяването на АБВ, това е политическата логика. След европейските избори предстоят нови напрежения с искания за предсрочни избори. Нестабилна е постановката на бизнеса и политиката в годините от финансовата криза, независимо, че има показания за изход. Самата криза даде повод за преразпределение на капитали, за лидерски амбиции и като цяло опити да са върви към властта с всякакви средства.  Смятам, че АБВ е част от безпринципната битка за власт и ще бъде такава партия в бъдеще, защото произходът й е от чисто личностни амбиции, без алтернативен проект за развитие нито на БСП, нито на обществото.

Наскоро политолог от ГАЛЪП каза, че АВБ ще виси като обществено обвинение на БСП. Така ли е наистина?

АБВ не може да бъде обвинение срещу БСП. Нито ръководството на БСП, нито членовете на партията са могли да си представят такъв опит за разграждане и разцепление на БСП. Вярно е, че на Позитано има много амбиции, партията не се обновява по-интензивно с млади хора с идеологически убеждения. Все още много силен е старият апарат, дори апаратът от времето на Г.Първанов, който съботира решения на сегашното  ръководство. Но аз мисля, че авторитетът на Сергей Станишев като лидер на БСП и ПЕС, а също и  на цялото ръководство на БСП, което се обединява около него. Смятам, че членовете на ВС на БСП ще държат на своята позиция, на работата за победа на евроизборите и още по-силна консолидация на БСП. Затова не виждам какво влияние ще има АБВ, още по-малко кой ще вярва на обвиненията, които сипят бивши членове на ръководството на БСП върху своята партия.

Към БСП има упреци, че не те, а ДПС управлява паричния ресурс на страната. Какво е разположението на силите в кабинета?

Кабинетът е експертен. Министрите са предложени от Пл.Орешарски. Разбира се, те са одобрени и се контролират от мнозинството в Народното събрание. ДПС е по-компактна, по-малка и по-дисциплинирана партия. Затова се създава впечатление, че те имат по-голямо влияние. Аз мисля, че влиянието от парламента е пропорционално на големината на партийните групи в НС. Трудно е то да се премери , но не смятам, че има дисбаланси.  Ако има компромиси, то върху тях се гради всяка коалиция, макар и неформална.  Паричният ресурс на държавата се разписва и управлява според Закона за държавния бюджет. Колкото до частните парични потоци, те се управляват не от партии, а от собствениците им. Техните връзки с партиите у нас за съжаление често са по-силни от самите партии.

Усилено се говори за ремонт на правителството след евроизборите. Мисли ли се по такъв вариант?

Аз не зная по какво кой мисли. Но ако управляващите се представят силно на евроизборите, трябва да се мисли за по-силна социална политика след изборите. Необходима е и силна антимонополна политика и реиндустрализация.   Не пречи такава политика да се върши и със същите министри. Важна е конфигурацията и отношенията в парламентарното мнозинство. То може да постанови правителството, независимо от състава му,  да води политиката на мнозинството.

Преди дни РБ обяви враговете си – БСП, ББЦ и ДПС. Това означава ли, че ГЕРБ и Атака са съюзници?

Реформаторският блок продължава да бъде образование в   насипно състояние на пясъчна основа. Той се лута в дясното пространство и не знае на каква карта да заложи. Той не избира самостоятелна позиция, най-вероятно ще се прикрепя към ГЕРБ. Това противоречи на „Атака” и прочие решения, които дори не си струва да се коментират. РБ не може да намери своето лице. Съюзът на консерваторите от ДСБ с либералите от България на гражданите, земеделци и турски националисти е почти невъзможен.

Кои са враговете на БСП?

Врагът на БСП е ГЕРБ. Партията на Борисов беше установила авторитарна власт, това е еднолична и често фашизоидна власт. ГЕРБ е антидемократична партия, тя е конституционна само формално. Нейното поведение през всичкото време като управляваща и опозиционна партия е в нарушение на Конституцията – влияние върху съдебната власт, подслушване, тефтерчета, разправа на партийна основа, рекет върху бизнеса, напускане на парламента и пр. Тази партия не може да не бъде основен враг на БСП.

С другите партии БСП може да е опонент, може да прави коалиции, да има противоречия, да ги решава, да прави компромиси или да критикува. Това е нормално за партиите, които са в демократична среда, спазват Конституцията на РБ и парламентарния модел. С всички конституционни партии БСП трябва да води и води дискусия за развитието на България. Разбира се и се конкурира за властта.

Как преценявате досега обявените кандидати за евролистите на партиите у нас?

Нормално. Всяка партия иска да се бори за повече евродепутати. Нормално е водачи на листата да са председатели на партии. Особено задължително е това за лидера на БСП като лидер на ПЕС. Всяка партия преценява как да се представи най-силно. Н.Бареков е най-разпознаваем от ББЦ, затова е издигнат за водач. Лошото е, че партиите нямат особено голям ресурс от личности. С изключение на БСП, те се страхуват да използват възможностите на свои симпатизанти от т.н. гражданска квота. Евроизборите изискват особен капацитет на депутатите,  визия както за Европа, така и за мястото на България в ЕС. Липсата на подготвени личности в листите ще води до свеждане на дебата до българските проблеми и дори клюки, а България от това само ще загуби, защото най-важните решения се вземат в Брюксел. После  ще се чудим защо Брюксел ни командва без да разговаря с нас. Това е, защото ние все още много малко присъстваме в дискусиите в Брюксел.

Станете почитател на Класа