Арман Бабикян е специалист по пиар. Дългогодишен журналист в БНР и радио “Свободна Европа”, създател на „Канал Ком“, управител на радио „Атлантик“.

Г-н Бабикян, част от анализитарите у нас говорят за победилата демокрация в Украйна, а други изразяват притеснения, че ситуацията е доста по-сложна. Имаме ли представа какво точно става там?

Имаме представа, но тя не е пълна. И това не е характерно само за България, но и за голяма част от света, където коментират по противоречив начин случващото се в Украйна. И за двата типа коментари има основания. Вижда се, че желанието на народа на Украйна за една европейска перспектива надделя и това няма как да не предизвиква възторг заради саможертвата и заради надеждата, че кръвопролитията, поне на този етап, би трябвало да са спрели. От друга страна твърденията, че нещата не са толкова черно-бели имат също своето основание, защото тези, които са склонни на по-дълбок прочит на ситуацията, знаят, че Украйна е една сложно съставена страна – и от религиозна гледна точка, и от етническа, и от икономическа – имам предвид дисбалансите в страната. От друга страна всички са наясно, че Русия няма лесно да отстъпи задния си двор и да разреши силно влияние на Европейския съюз и на САЩ толкова близо да Кремълските стени. Това са факторите, които карат анализаторите да се предпазливи в оценките си на развитието на ситуацията.

Основателен ли е паралелът, който се прави между Украйна и България?

Това е доста елементарен прочит. Паралелът има основание само в една посока – корупцията и влиянието на олигархията. Оттамв нататък всичко друго е различно. Протестите в България почиват на абсолютно друга основа. Цивилизационният избор България е направила преди много години и сега се намираме в много различна ситуация – и спрямо Русия, и спрямо геополитическото си положение. Ние сме членове на ЕС. В Украйна се случва нещо, което се случваше в България преди 15-20 години. В Украйна битката е за генералната посока, в която да поеме страната, а не просто за проблеми при случването на демокрацията, какъвто е случая с България.

Протестът не успя да доведе до предсрочни избори, но от миналата седмица има няколко депутата в парламента, за които се твърди, че държат ключа към предсрочния вот. Докъде ще доведе новото разпределение на силите в парламента?

Ние все още не знаем дали има ново разпределение на силите. Това ще стане ясно след като видим как върви гласуването в Народното събрание. Това че има депутати, които напускат парламентарната група на ГЕРБ и на БСП не е нещо, което не се очакваше. Твърденията, че такъв процес ще се случи, бяха още на бившия земеделски министър Мирослав Найденов. До каква степен тези народни представители ще се окажат ключа към стабилността или нестабилността на това управление, предстои да разберем. Факт е, че на политически изявления никой вече не вярва, затова е добре да се гледат фактите и действителното поведение в зала.

Може ли да се каже, че първият тест кой къде е ще е ветото на президента върху Изборния кодекс?

Може да се окаже и първият тест. Партия като „България без цензура“ може да има позитив от това, че има представителство в парламента, защото има възможност да използва парламентарната трибуна, както и мерките на парламентарния контрол. От друга страна може да има и негатив в зависимост от това как се използват тези възможности от тези няколко души, които я представляват. Ако се окажат прекалено пасивни или просто крепители на статуквото, това може да донесе негатив за тази партия, която все още не се е явила на избори.

Каква е вашата оценка за Изборния кодекс?

Той със сигурност не това, за което си мечтаеха протестиращите и недоволстващите, но трябва да отчетем, че има редица стъпки в правилна посока и определено е по-добър от кодекса „Фидосова“. Това е крачка напред, но със сигурност не сме стигнали до целта.

Гарантира ли този кодекс едни нормални избори?

Няма Изборен кодекс, който гарантира подобно нещо. Нормалните избори се гарантират от добре работеща администрация, професионални централни и регионални комисии и, разбира се, от почтеността на субектите, които участват в изборния процес. Няма Изборен кодекс, който да гарантира, че няма да бъдат извършвани всички злоупотреби, които могат да хрумнат на някого. Няма толкова съвършен закон.