Проф. Градев, навърши се година от февруарските протести, когато хиляди българи излязоха на улицата, притиснати от монополите и от високите сметки. Можем ли вече да говорим за активно гражданско общество?

Думата гражданско общество се поизтърка, както и други думи като европейско бъдеще и натовски стандарти. Хората се подсмихват, като чуят такива думи. Колкото до протеста, всеки нормален човек знае, че има за какво да се протестира, винаги има от какво да е недоволен и че това е начинът да го покаже. Въпросът е за манипулацията. Факт е, че неприятностите на хората могат да бъдат манипулирани и политизирани, както се случва обикновено. Видяхме, че политизиранeто на протеста води до влизането на ултрасите в него и че те започват да рушат. Това е неприятна гледка за всеки нормален човек. Най-преснияj пример е с протестите в Пловдив. Само злобар може да се радва, когато вижда как се руши нещо. Някои се гневят, че на протестите има много полиция. Ако обаче няма полиция и оставят ултрасите да се вихрят, те ще запалят университета, парламента, министерския съвет и после ще питаме защо не са опазени сградите.

Кои са манипулаторите на протестите?

Това са политическите групи, които имат интерес някой да бъде компрометиран. Но кои са точно лицата, моделите, трудно може да се разбере.

Основният мотив в протестните мрежи е битката срещу статуквото. Може ли да да се промени това омразно статукво и как?

Статуквото едва ли може да се промени генерално. Когато една протестна вълна иска да бъде чута, тя иска първо да стигматизира статуквото – да обезцени социално институциите. Когато успееш да ги стигматизираш, т. е. да ги обезцениш социално, лесно може да ги пребориш. И никой няма да ти се сърди, ако ги палиш, ако ги нападаш – защото всеки ще си каже – те не заслужават добро отношение.

Може ли в този ред на мисли у нас да се стигне до палежи?

Може, разбира се. Само че ще е в по-малки размери. При нас е така – вълните на протестите идват по-късно и в по-малки размери.

Любопитен ли Ви е новият речник на протеста – задкулисие, добра, лоша олигархия. Стигат ли тези тотеми до българина?

Това са едни клишета, които не стигат до хората. Много от тези, които ги употребяват, даже не знаят какво представляват тези явления в дълбочина. За българите това са приказки на едро, същите като европейско бъдеще, натовски стандарти, гражданско общество. Хората слушат и си казват – дайте нещо по-сериозно.

У нас всеки заявил се нов политик – вляво, в центъра и вдясно е оплют и охулен, още щом си покаже носа на политическата сцена. От друга страна се изостря и напрежението между хората. На какво се дължи тази агресия?

Преките политици търсят начини да успеят в политиката. Това е естествено. Много са неравностойни силите – едните са по-многобройни, утвърдени са като структура, а другите са нови. Естествено е да има противоречия и да има нападки. Защо нападките са агресивни ли? Защото на всички е ясно, че за да те чуят ,трябва да бъдеш като във вестниците - лошата новина се продава. Затова и гласът е агресивен. Ако всичко е кротко и неагресивно никой няма да обърне внимание, макар че този език е за предпочитане. В случая се върви по късия път – дайте да бъдем агресивни, за да може да бъдем чути.
Другата агресия е на равнището на обикновените хора. Там ситуацията е различна – човек живее зле и агресията е начин да протестира, да бъде чут. Така се търси начин за уравновесяване. Нещата трябва да се разделят. Едното е борба за живот, другото си е борба за власт. В тези скъсени времена до изборите, за да бъдат чути политиците, те трябва да говорят по един по-силен начин.

Ще има ли успокоение на страстите след евроизборите или ще продължим в посоката все по-кресливи и по-агресивни?

Не, няма спокойствие. Ще започне една вълна на коментари, после ще започне подготовка за парламентарните избори и ще продължава все така – ще си останем в кашата. Само че ще има малко по-нисък тон, ще бъде намалена конфронтацията, защото хората се уморяват. И когато лошата новина се изтърка, тя се превръща в рутина.