Двете управляващи партии БСП и ДПС все още не могат да постигнат консенсус по спорните моменти в новия Изборен кодекс - принципа на уседналост за местните и европейските избори и преференциалния вот за парламентарни избори. Гласуването на проекта на второ четене започна вчера, като се очаква депутатите да работят извънредно до приемането му. Макар че след дълги дебати по предложение на зам.-шефката на парламента Мая Манолова (БСП) текстовете за уседналостта отпаднаха от чл. 3 на кодекса. Източници на "Труд" разкриха, че левицата въобще не се е отказала от този принцип. Във втората част на проектозакона също има текстове, предвиждащи на местни и европейски избори да могат да гласуват само граждани, живели поне 6 месеца в съответната община или в страна от ЕС, пише „Труд". Според запознати обаче, ако червените не се съгласят с отпадането на уседналостта, едва ли ще може да се постигне съгласие по другия спорен момент - преференцията. От БСП искат праг от 7%, а от ГЕРБ - 5%. ДПС предлага пренареждането на партийна листа да важи само ако поне половината от избирателите за дадена партия са посочили фаворит сред кандидат-депутатите, което прави тази норма практически неработеща. Третият спорен момент е агитацията на майчин език. Левицата планира извънредна работа на парламента и в понеделник, и във вторник, за да може новият Изборен кодекс, който съдържа над 150 граждански предложения и бе подложен на 8 публични обсъждания, да бъде окончателно приет. Това ще стане, ако партиите постигнат консенсус по спорните въпроси и бъде осигурен кворум, пише „Труд". Вчерашното удължено заседание на депутатите бе прекратено няколко часа по-рано, тъй като в залата бяха едва 106 народни представители, а за кворум са необходими 121. Целта на БСП била кодексът да бъде приет най-късно до средата на другата седмица. Депутати пресметнаха, че дори и да има вето на президента Росен Плевнелиев, то ще бъде преодоляно в срок и новото законодателство ще бъде обнародвано до 25 март - т.е. два месеца преди евроизборите. При забавяне на приемането на проекта обаче това може и да не се случи. Задължителното и електронното гласуване, които бяха предложени от ГЕРБ, окончателно отпаднаха. Депутатите обаче отново решиха кметовете на райони на трите най-големи града - София, Пловдив и Варна, да бъдат пряко избираеми.