Г-н Тодоров, какво показа медийното проучване, в което участвате и което беше представено от фондация „Медийна демокрация"?

В моя доклад аз застъпвам тезата, че 2013 година е годината на тотемите, година, в която имаше ефервесценция - колективен кипеж. Терминът "колективна ефервесценция" е въведен в социологията от Емил Дюркем и обозначава напускането на ежедневната битност, рутината, работата, грижата за хляба, семейството и обединяването на общността около някакви по-мощни енергии със сакрален характер. Влизане в своеобразен празник или карнавал. Обикновено тези енергии се насочват към физически предмети и лица и от тях се произвеждат някакви символи, тотеми, върху които се гради публичното въображение. Та, изминалата година се градеше под знака точно на такива символични значения, които разделиха медиите и произведоха серия от подобни тотеми. Имаше медийни войни, които произлизаха от монопола в медиите, което не е нещо ново. Интересното е, че се случи напускане на окопите, т. е фронтовете в тези войни се материализираха и взеха измерението на някаква война на световете.
Другото нещо, което се случи е, че стана някакво скъсване на публиките по оста -телевизии, интернет, печатни медии. Ние видяхме, че публиката, която ползва телевизия е различна от тази в интернет и от тази, която купува вестници. Например младото поколение, студентите, които протестират, не са толкова близо до телевизията. На тях тя не им е толкова интересна, макар, че точно националните ефирни телевизии излъчваха през цялата година едно реалити шоу от площада, като преувеличиха значително мащаба на това, което се случваше в действителност. Именно те създадоха тревожността и третираха фантазията на публиката със стимуланти. Това засили характерните за нашата публичност черти на психотично и истерично вълнение. Интересно е, че някъде около есента този формат беше прекратен. Телевизиите видимо охладняха и се дистанцираха от този сюжет, който и без друго започна да омръзва на масовия зрител, и се върнаха към своите реалити формати.

Какво се промени след това?

След като престанаха да показват този спектакъл, се върнаха към традиционните формати, но пък партизанският жанр беше продължен в лагерни интернет сайтове. В интернет се случи нещо много интересно – там имаше бум на псевдоинформацонни джуджета – сайтове, групи, тролове, които пускаха всякаква информация и температурата на напрежението стигна предела на нормалността. Ако си спомняте имаше сайтове, които говориха за гражданска война...

Може ли да назовете имената  тотемите от миналата година?

Това са образите, които постоянно циркулираха. Като един тотем на злото беше произведен Пламен Орешарски, както и редица политици. Lafka е един образ, който обединява обществената нагласа срещу монопола и тези, които стоят зад него. Макар аз да намирам кампаниите на съпротивление които текат срещу Lafka за изключително наивни, тъй като до никъде няма да доведат. Не можем да се борим с монополите с призиви да спрем да си купуваме. В случая ни трябва законова рамка, регулация, уредена от закона. Факт е, че медиите се превърнаха в някакви метастази на нашите феодално корпоративно-политически кръгове. Медиите се превърнаха в техни инструменти и това е много жалко. Ситуацията е такава – има конфликтна линия, има две страни. Много е опростена картината и аз не знам дали нашата държава има възможност да се справи. В България има повече капитал, отколкото държава и и ако трябва да се търси изход, то трябва да се мисли в европейска перспектива. В момента по целия свят тече съпротива срещу властта на икономическите монополи и големите корпорации и е абсурдно да се подкрепят някакви добри и лоши олигарси.

Това означава ли, че съпротивата срещу монополите и властта на големите корпорации трябва да е обща?

Разбира се. Освен това ние не сме сами в това положение. Представяме си, че тук България на Балканите в това тъмно време някой може да ни помогне . Истината е, че ние не сме сами. Подобни неща се случват в Европа и света и има глобална съпротива срещу тези процеси. Само че ние не се разпознаваме като част от тези големи процеси. Смятаме,че това, което се случва тук , е наша история. Че ние трябва да се преборим с лошите духове, с лошите пари, с тези комунисти и руснаци и да се приобщим към западно европейски и американски пари, като че ли те ще ни донесат мир, просперитет, утеха ...

С какво ни помога такова мислене?

Българите трудно се информират поради медийната ситуация в момента, поради това, че те са жертви на тези медийни конфликти и поради това,че медиите са превърнали в инструменти на конфликти между определени кръгове. Т. е ние нямаме функциониращи медии в истинския смисъл на думата. Нивото не е добро. Има много медии в България, в които има вменена некомпетентност. Това се получава, защото много рядко медиите имат интерес да отглеждат и квалифицират своите журналисти, а това се отразява на информацията, на качеството на журналистиката. Медиите имат важна роля за изграждане на едно публично съзнание, каквото ни липсва. За да си даде човек сметка какво се случва, той трябва да е преди всичко добре информиран, да му се предоставя възможност критично и съзнателно да има яснота за нещата около себе си. На този етап е много трудно да се ориентира в нещата. Ако човек гледа само телевизия например, ще остане с впечатлението, че тук предстои някаква гражданска война. Ако чете издания и сайтове от двете страни, ще добие едностранна представа. Някак автентичната роля на медиите не се случва.

*Тодор П. Тодоров (1977, София) е доктор по философия и преподавател във Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски", където чете лекции по „Философия на средновековието и ренесанса", „Арабо-мюсюлманска философия", както и „История на философията" във ФЖМК. Води курс по културна и социална теория и история на фотографията в специалност Културология.