Г-жо Христова, успяха ли протестите да променят нещо, да накарат политиците да се стараят да играят по правилата?

Тези протести предизвикаха чувство на страх в политиците, че ще загубят властта си, но никой от големите политически играчи не показа достатъчна знаци, че се е променил. Тези, които са на власт притежават механизми за предприемане на видими стъпки чрез съответни социални политически решения, с подтекст – не ни се сърдете толкова много, ние чуваме и се стараем. От друга страна – днес могат да направят нещо хубаво, а на другия ден - да
направят някое недообмислено кадрово назначение, с което зануляват резултата.
Страхът , както е известно, предизвиква различни реакции. Ако горното се отнася до БСП, то в ДПС страхът не води до видими движения, а в АТАКА – до агресия.
Опозицията в такава ситуация има шанса да показва нови лица и нова политика, за да събере още доверие и да дръпне напред. Но в най-голямата опозиционна сила – ГЕРБ не се забелязват такива действия. Затова казвам, че страхът у нас не води до промяна.

Какви послания отправя властта след половин година протести?

В момента тези, които са на власт, излъчват послание на стабилност и на отчитане на работа, на следване на целта да се прави „социална политика" и да се дава шанс на икономиката. Внушението е не просто за мандат от четири години, а за много повече. Тази „стабилност до безкрайност" е добро послание за управляващите, защото то внушава сила и разколебава и без това колебаещите се опозиционери. Без да анализирам смисъла на политическите им действия и тяхната ефективност като психолог мога да кажа, че внушението на образа на управляващите е на стабилния нахален непукист, който никой не може да измести. Това е резултат от устояване на натиска на улицата и на постигнатия в резултат на това успех – хората от улицата се прибраха, а те останаха.
БСП преживява криза с АБВ. Традиционността и дълголетието на БСП показва, че тази партия има стабилен избирател, който няма да бъде пренасочен така лесно към нещо друго, което се изгражда макар и от познати лица. За този верен избирател на БСП подобно гласуване за АБВ би означавало да се отдели от партията-майка, което е неприемливо. Ако приемем ,че АБВ трябва да привлече хора от дясно и центъра, които гласуваха за БСП на последните избори в името на това да махнат Бойко Борисов от власт, сметката може да излезе крива, защото тези хора не са традиционно леви избиратели. Те ще търсят своя нов избор в центъра или поне в нова политическа формация. Затова ми се струва, че драмите около АБВ са буря в чаша вода, но пък от друга страна това разтърсване е добро, за да се види, че и в БСП текат процеси и че тя е по български демократична партия.

Как стои президентът в тази ситуация?

Откакто президента Росен Плевнелиев е на власт той излъчва разнопосочни послания и недостатъчно добро позициониране в публичното пространство. Хората не са наивници и са напълно наясно, че като човек всеки президент има своите пристрастия, като защитава хората, които са го издигнали. Проблемът в момента е, че последната година-две видимостта на обвързаността стана явна. Досега ние знаехме, че има механизми на задкулисието, но нещата не бяха толкова видими. В момента изявите на повечето политици, включително на президента показват, че мярата не се усеща. Това е огромен проблем, когато политиците не се притесняват да показват механизмите, които определят взимането на решения. Имиджово това не е добре, защото както президента, така и другите политици трябва да показват, че са независими, че могат да взимат решения, защото имат експертиза, имат воля, имат контакти и мислят за държавата, а не защото някой им диктува какво да правят. За съжаление те не се притесняват да демонстрират обвързаности, които не са легитимни. Това е огромен проблем, както за тях, така и за съдебната система, така и за журналистите, защото се създават тестови ситуации за професионализъм и морал.

В сряда имаше среща на всички президенти, които казаха, че трябва да следваме възрожденските идеали...Това как трябва да го тълкуваме?

Наблюдавам напоследък едно масово явление - неспособност да се прави анализ и експертна оценка на процесите. Поради тази причина се говорят големи недомислици. Посланието да следваме идеала на възрожденците – да имаме република, да е свята, да е чиста, демократична и всичко хубаво, каквото може да ни се случи, е едно голо пожелание. Ако нямаш конкретно послание, което да сочи пътя в момента, означава, че нищо не си казал. Голямата абстракция в посланията и метафоричното говорене обикновено означава, че този, който говори, няма какво да каже.

Задават се евроизбори, как възприема чисто психологически избирателя обещанията за своето по-добро бъдеще от партиите, които са били във властта и не са направили практически нищо в тази посока?

Избирателите не припознават никоя от партиите, които са били във властта и парламента като алтернатива за решения на проблемите им. В момента всички тези партии си имат своите малки и твърди електорати. На част от тези партии обаче избирателите вече са толкова малко, че не могат да осигурят преминаване на 4% бариера. Или пък са в такова съотношение, че не удовлетворяват в момента нито БСП, нито ГЕРБ, защото не дават доминация нито на едните, нито на другите при едни нови избори. Недоверието на гражданите държи в патова ситуация политическата система в момента. Ако някоя политическите сили дръпне и се отбележи по-значимо увеличаване на интереса към нея, може да се заговори по-сериозно за предсрочни избори. Но как може в момента ГЕРБ или БСП да искат предсрочни избори като разширение на подкрепата не се отбелязва. Този паритет не им дава възможност за ход и ги държи в зависимост и изчакване. Надеждите в момента са в партиите, които са извън парламента. Като психолог вярвам, че истината е в автентичността, искреността и откритостта на субектите, па макар и да са политически. Толкова години обаче минаха и виждаме, че автентичността у нас не може да се случи.

Защо, какво пречи да се появи една автентична партия?

Едно от възможните обяснения е, че ние живеем отскоро в демокрация и се учим от старите демокрации. Нашите актьори в политическия театър трупат знания за положителните страни на демократичния процес, но и за манипулациите в него. Ние сме в ситуация да използваме манипулираното знание от старите демокрации и сме подложени на грубата, малко балканска манипулация на нашите политици да ни налагат инженерни модели в политическата игра. За мен автентичността в България не може да се случи. Разумът ни тласка в друга посока – да приемем, че като не може нещата да се случат естествено, да видим кое в момента от наличното инженерно може да заработи по правилата на старите демокрации. Т.е. да си научим олитиците.

*Доц. Антоанета Христова е директор на Института за изследване на населението и човека към БАН и политически психолог