"България без цензура" на Николай Бареков вече има позиция в новия политически баланс, която й осигурява шансове в политическата 2014 г.
Това са казва в анализ на института "Иван Хаджийски", публикуван във в. "Гласове" за политическата обстановка през 2013 г. и очертаващата се ситуация през новата година.

Според авторите
Николай Бареков влиза в ролята на дясна алтернатива на ГЕРБ и акцентира върху социални потребности.
Шансовете му не са за подценяване: добре познат на масовата публика, атрактивен и агресивен журналист, с постоянни обиколки из страната.

Анализът на Институт "Ив. Хаджийски" разглежда процесите през цялата 2013 г. Авторите обобщават, че както в обществен, така и в политически план за страната това е безспорно най-напрегнатата и динамична година след експлозивната 1997 г. Това е годината, в която се състояха първите предсрочни избори след 1997 г.
Смениха се три правителства. Надигнаха се три протестни вълни -
февруари-март, юни-юли и ноември, като по обща продължителност на публичните изяви недоволството няма аналог след 1990.

Анализаторите се спират на дейността и на основните политически играчи – ГЕРБ, ДПС и БСП. За ГЕРБ те обобщават, че са се оказали партия на тактици без стратегическа визия. Те са спечели поредица битки, но са загубили войната. За да се утвърди в система на либерална демокрация, партията се нуждае от
по-ясно осмисляне и по-плътно придържане към демократичните норми, заключват авторите.

Формално погледнато, БСП е партията, която има основание да се поздрави с постигнатото през 2013 г. - първа победа с резултатите от референдума, осъществи декларираната цел да свали ГЕРБ от власт, стана мандатоносител на новото правителство и наложи предварително обявения кандидат за премиер.

Столетницата премина и през сътресенията на масовите обществени протести без разцепления,
казват анализаторите - успя да завърши годината като първа политическа сила според изследванията на всички сериозни социологически агенции, но ситуацията обаче има и обратна страна, която не е розова. Критиките, че партията не участва ефективно в управлението, а отстъпва позиции и жертва ангажименти пред ДПС и различни приятелски кръгове звучат ясно, а са споделени и сред част от червените.

По отношение на ДПС анализаторите отбелязват, че това е
партията, която и след оставката на Ахмед Доган безспорно е отворила нова страница в историята си.
Може да се каже, че без непосредственото ръководство на традиционния лидер ДПС успява да се справи със задачите си.