Иглика Горанова

Големият брой нормативни актове и честите изменения на законите създават значителни пречки пред гражданите и предприемачите. Това се казва в Стратегията за развитие на държавната администрация, публикувана днес на портала за обществени консултации. В документа е записано, че до 1998 г. в правната система на Република България съществуват 250 висши нормативни акта – закони. Към 2013 г. техният брой е 346. Практически след 1998 г., приетите и действащите в страната закони са нараснали с около 100. Освен законодателната власт, изпълнителната власт разполага също с нормотворчески правомощия, изразяващи се в приемането на подзаконови нормативни актове – правилници, наредби, инструкции. Общият брой на тези актове е 2950.

Стратегията посочва, че сред българските граждани и европейските партньори съществува усещането, че законовите норми в България нямат тази обвързваща и задължителна сила, а тяхното прилагане не е скрепено с необходимата санкция, характернa за правовата държава.

Топ 7 на най-променяните закони след 2000 година

Най-често изменяните закони са: Закон за здравното осигуряване - 78 пъти, Закон за устройство на територията -64 пъти, Закон за здравето - 57 пъти, Закон за движението по пътищата - 50 пъти, Закон за водите - 47 пъти, Закон за местни данъци и такси -44 пъти, Закон за приватизация и следприватизиционен контрол- 42 пъти.

Това показва, че основни нормативни актове, регулиращи ключови сфери от живота на българските граждани нямат траен характер, се казва в документа. Взаимовръзката между често променяната нормативна рамка и степента на несигурност в българското общество и много тясна. Честата промяна в законодателството създава допълнителна натовареност и нестабилност в дейността на администрацията. Значителна част от усилията на администрацията е насочена към подготовка на измененията на законодателството, вместо към неговото прилагане. Прилагането на законодателството е един от най-сериозните проблеми във функционирането на държавната администрация.

Непрекъснатите промени на нормативната база създават сериозни затруднения и в съдебната система, тъй като става трудно утвърждаването на стабилна съдебна практика.

Общностно право


Една от основните причини за честата промяна на законите е свързана с транспонирането на общностното право. В предприсъединителния процес почти всички закони в България бяха променени, пише в Стратегията. Приети бяха редица нови закони, несъществуващи в тогавашната правна рамка на страната. Скоростта, с която се придвижват проектите на изменения и допълнения на законите и подзаконовите нормативни актове не предполагат достатъчно задълбочено обмисляне; не винаги се дава възможност за професионална, изчерпателна и продуктивна обществена дискусия, което да има положително въздействие върху качеството на крайния законодателен продукт. Предвиденият в действащото законодателство 14-дневен срок за провеждане на обществено обсъждане е кратък. Той е критикуван от гражданите, структурите на гражданското общество, бизнесът и международните институции, като недостатъчен, за да могат те да оценят бъдещите задължения и регулации, съответно изготвят необходимите позиции и коментари.
Налице е недостатъчно участие на представители на академичната общност и авторитети от юридическата практика, с които да се консултира „фината настройка“ на правната рамка, включително и фината настройка към завареното право на транспонираните общностни норми, се казва Стратегията.

В документа е заложена по-сериозна работа с неправителствения сектор, както и работа с медиите по важните теми на управлението на държавата.