Трусовете през последните дни, предизвикани от опита на предишния президент Първанов за разширяване на лявото пространство чрез реанимиране на проекта му АБВ, както и слуховете за алтернативна евролиста начело с Ивайло Калфин, бяха посрещнати първосигнално от повечето медии и коментатори. „Първанов и Калфин скочиха срещу БСП“, „Първанов, Калфин и Румен Петков цепят БСП на конспиративна среща в НДК!“, „Калфин повежда похода на Първанов срещу Станишев“. Заглавията сведоха нещата до обикновен сблъсък между БСП и АБВ, което има амбицията да бъде коректив на социалистическата партия за по-прозрачна и по-социално отговорна политика. До лидерска битка между Първанов и Станишев, между твърдото ядро на левицата и неудовлетворената от ръководството й голяма периферия.
Удивително, една въпросителна се набива на очи с отсъствието си от цитираните заглавия: Защо Калфин, който досега беше едно от знаковите лица на БСП, макар да не е неин член, поема по несигурния нов път?
Мотивите
В писмото до Станишев, с което подаде оставка като ръководител на българските социалисти в Европейския парламент, евродепутатът хвърли обилна светлина върху мотивите си: „ … аз съм изправен пред абсурден избор между идеите и партийното ръководство, които се оказват все по-несъвместими“. Срещу какво точно се бунтува Калфин? Ето подробности:
- „компромисите в коалиционната политика и кадровите решения на БСП“, които са „стигнали до границата на приемливото“. На това място не можем да не припомним критичната му реакция през лятото срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
- липсата на „прозрачност“ в управлението и на „коалиционно споразумение“. Калфин се обявява против плоския данък, защото той облага хората с ниски доходи пропорционално много повече отколкото тези с високи. Настоява и за яснота по АЕЦ „Белене“ - правителството да декларира ще продължи ли проекта или ще го спре. Двата ангажимента бяха в основата на предизборната кампания на БСП, но някак си тихомълком загърбени след изборите поради съпротивата на ДПС. При наличието на коалиционно споразумение, каквато е нормалната европейска практика, нещата биха изглеждали другояче.
Настоява за принципно отношение към партия „Атака“. На няколко пъти е казвал, че правителството не може да бъде заложник на националистическата партия.
Калфин се обяви и против това Изборният кодекс да се приема непосредствено преди избори – в разрез с утвърдените европейски практики.
Освен това не спря да участва в дискусиите за бъдещето на България, които Георги Първанов организира в София и други градове на страната. Което автоматично ги причисли към привижданите из коридорите на „Позитано 20“ пъклени планове за реванш на всяка цена на Първанов срещу Станишев.
Изчезващ вид
Причината за решението на Калфин трябва да се търси и в едно качество, което българските политици, заслепени от постове и оплетени в клиентелистки мрежи, все по-рядко притежават. С поведението си той показа, че се числи към изчезващия в България вид на политиците с достойнство. Които не се въртят като слънчогледи, а отстояват собствени позиции и да налагат свой политически стил на поведение.
Във вторник Калфин отново повтори, че е напуснал по принципни съображения и няма претенции към ръководството на БСП за мястото си в евролистата й. Но е факт че през последните месеци той беше изключен от изготвянето на отчетите за свършеното в ЕП от българските евродепутати социалисти и от подготовката на предизборната им платформа. Имаше не една и две индикации, че ръководството на БСП обмисля да елиминира неудобния политик като: бъде поставен на неизбираемо или на избираемо, но непрестижно място в евролистата.
При положение, че той е най-разпознаваемият, авторитетен и активен в работата си член на Европарламента от България. Дейността му през последните пет години не дава никакъв повод той отново да не оглави листата на БСП за евровота. Напротив - това би бил авторитет, отработен вече съвестно от Калфин в полза на Столетницата. Но, стана обратното - появиха се ясни сигнали, че в името на тяснопартийни цели БСП ще го накаже, макар да е бил успешен външен министър в правителството на Станишев (2005-2009 г.), водач на листата на левицата на предишните евроизбори, отлично представил се на президентските избори през 2011 г., най-популярният български евродепутат, свършил най-много за България в ЕП (според представително проучване от октомври, проведено под ръководството на социолога Живко Георгиев).
В последните дни започнаха да се правят и популистки внушения, че сладките постове в Брюксел са до време и заемалите ги българи – независимо дали са успели или не, трябва са се приземят на родна земя. След като подаде оставка, във Фейсбук по адрес на Калфин се появиха симптоматични коментари: „Защо използва общата ракета-носител, за да те изстреля на това елитно ВИП местенце, на което да си седиш с години?“ Както и че Калфин е прекалено много задължен на БСП, защото го била издигнала за кандидат за президент и трябвало да си връща „дълга“… И т.н. А в този случай дългът е за сметка на БСП, а не на кандидат-президента от 2011 г.
Морален победител на президентските избори
През есента на 2011 г. въпреки грубия натиск от страна на управляващата партия ГЕРБ върху избирателите и създалата се страхова психоза да се гласува за кандидата на опозицията, въпреки фалшификациите и манипулациите на резултатите, двойката Калфин-Данаилов изостана само с 5 % на балотажа от конкурентите им Плевнелиев-Попова. На първия, „партийния“ тур, за Калфин и Ламбо гласуваха 974 000 души. С над 200 000 повече от онези скромни 748 000 гласа, дадени за БСП през фаталната за нея 2009 г. Вярно, харизмата на Ламбо допринесе много за този резултат, но водещата роля в тандема беше на политика Калфин. На когото не един и двама симпатизанти на автентичната, синя десница заявяваха в кафенета, театри и на площадите – къде открито, къде шепнешком - „ще гласувам за Вас“ на втория тур. Макар че подобни данни не са представителни, те показват, че подкрепата за Калфин и Стефан Данаилов далеч надхвърли тяснопартийната ниша, от която БСП не може да се измъкне през последните десет години. Тази подкрепа пролича още по-убедително на втория тур на президентските избори. А и лидерът на БСП Станишев казва, че ако те бяха честни, Калфин и Данаилов щяха да бъдат президентската двойка на България.
Авторитетът на България в Европейския парламент
С дейността си в Европейския парламент Ивайло Калфин доказа, че това мястото, където общоевропейските интереси и национално отговорната политика могат да се съчетават по един много добър начин. Свърши много полезна работа като зам.-председател на най-важната комисия – по бюджетите. Проведе серия кампании в България за популяризиране на ползите от членството в ЕС. Неслучайно разговаряше на равна нога с големите и известните в Европа и света - с Жозе Барозу, с Бил Гейтс, с Гари Каспаров. Писа лично на британския премиер Камерън по повод на обявените планове на правителството му за въвеждане на ограничения срещу работниците от други европейски страни. Те бяха обосновани с падащите от 1 януари 2014 г. ограничения за работа на българи и румънци в ЕС. Молейки Камерън да не се поддава на кампанията на националистите, Калфин на практика го призова да ги стопира.
Със същата решителност по време на кампанията за президентските избори поведе битка срещу проучването и добива на опасния шистов газ - в България и в Европарламента. На родна земя усилията му, както и протестите на обикновените симпатизанти на БСП и на много НПО се увенчаха с успех. Направи много, за да подкрепи усилията на европейската левица за активен ангажимент на ЕС в борбата срещу младежката безработица. И да популяризира немско-австрийския модела на дуално образование, който позволява младежите, които желаят, да завършват средното си образование с вече усвоена професия. Дълго време ще се помни и организираната от група студенти под негова егида символична акция с разтваряне на еврочадъри пред Терминал 2 в знак на протест срещу политиката на държавата за усложнена признаване на дипломите на завършилите европейски университети.
Калфин показа много хъс и в битката срещу ретроградното споразумение ACTA далеч преди да избухне масовото недоволство срещу него, хвърли много усилия като докладчик на ЕП по новата европейска директива за „отворените данни“, която улеснява повторната употреба на информацията от обществения сектор, работи активно за изготвянето на единна европейска концепция за киберсигурността.
„Калфин „тежи“ 55 милиарда евро“, написа малко помпозно в „Дума“ Георги Готев. Но по-същество беше прав: с подобни вестникарски заглавия все пак може да се обясни работата на евродепутатите и да се измери резултатът на техния труд. „Приносът на Калфин се равнява на 55 милиарда евро, които той осигури допълнително за бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г. Не го казвам аз, призна го Ален Ламасур, шефът на преговорния екип от четирима евродепутати.“
С дейността си в ЕП и с политическите си позиции в България Калфин си спечели уважението не само на редовите социалисти, но и либерали и десни, граждани, които през живота си не са и помисляли да гласуват за БСП. И занапред също не биха подкрепили леви формации. „В България листите за евроизборите се редят според националните приоритети. За мен обаче е адски важно кой ще влезе в ЕП. И Ivailo Kalfin, въпреки че е с леви убеждения, е човекът, когото искам да гледам в Страсбург и Брюксел и следващия мандат. Така че, изобщо не ме интересува водач на чия листа ще бъде, най-сетне имам един сигурен водач на листа, за когото да гласувам.” Това написа в профила си във фейсбук журналистката Аделина Марини.
Макар че през 1997 г. Ивайло Калфин напусна Столетницата, той е показал, че не е революционер в политиката, за да предложи собствена евролиста. Нито е магьосник на политическото оцеляване, за да трае в отбора на БСП. Затова най-логично изглежда присъствието му като водач на евролистата на АБВ. Чийто съосновател е.
