Трудно е да се изведат някакви положителни изводи от отишлата си година. Събуждането на т.нар. гражданско общество не събуди гражданите на България, то ги противопостави – на умни и красиви, на грозни и бедни.

Бедните трябва да се оправят сами, а умните и красивите ще търсят морал и ще си живеят морално, защото имат пари за това. За да живееш морално, се изискват средства. Най-малкото трябва да имаш хляб, за да не откраднеш хляб.

Действително много граждани се събудиха за своите права, студентите се събудиха за някакви искания - неформулирани. Но цялото това събуждане произведе негативен резултат – то произведе едно противопоставяне. Така че от една страна има събуждане, но от друга това събуждане ни раздели на 10% живеещи добре, и 90% живеещи зле. Тези 10%, които живеят добре, не се интересуват как живеят останалите 90%. Проблемът е там, че тези 90% от българите вече не се интересуват от човешките си права. Те са забравили, че имат такива. Те не се интересуват от това, че имат право на медицинско обслужване, на спазване на законите еднакво от всички. Техният живот е сведен до физическо оцеляване. При това положение бедността не може да роди морал, за който се борят останалите 10%. Аз разбирам тези 10%, които искат морал, но на какво ще стъпи той? На хора, които няма с какво да оцелеят, които са готови на всичко само и само да оцелеят?

Тези изводи не звучат оптимистично, но пък и в обстановката на 2013 г. едва ли можеше да се направи нещо повече. Разделението между знаещите хора, интелигенцията, която иска нещо повече за България и останалите, които са безработни или работят за по 300 лв., е голямо, а те не се разбират взаимно. Между тях има някаква пропаст.

Можем да видим оптимистичен хоризонт, ако управляващите действително решат да направят нещо в името на България и престанат да се делят на лобита, ако вземат решителни мерки държавата да забогатее поне малко, за да може да приложи някаква справедливост. А държавата може да стане по-богата не само чрез европейските средства, а и чрез вътрешно решение за увеличаване данъците за богатите. Богатите трябва да поемат своята отговорност за кризата. Те не са променили начина си на живот ни на йота. Те са свили производството, но не са променили своя начин на живот. Те са спрели да инвестират, но кризата с нищо не ги е засегнала. Така, че данъците трябва да се повишат решително, за да може да се вложат пари в здравна помощ и образование, за да може да се повишат минималните доходи и за да може бедните да разберат, че и те имат права. Ако бедните не си потърсят правата, България ще затъне не в третия, а в четвъртия свят. Затова богатите трябва да плащат европейски данъци. Тоталното разделение на бедни и богати е пагубно за една държава.

Ние говорим за ролята на олигарсите – да, всички олигарси трябва да бъдат своевременно, още в началото на годината обложени със сериозни данъци, без значение кой олигарх с кого е. Защото те още от началото на прехода са били винаги с всички партии. В България трябва да се създадат и профсъюзи за защита на труда. С тези сега българските работници са обречени на глад. В момента синдикатите са нищо, освен една организация за колаборация с властта. Трябва да се погледнат трудовите условия. Не мога да разбера защо на преден план всички медии вадят като събитие на годината протестите. Ами къде са работниците от мини "Ораново", къде са самозапалилите се? Това са големите факти на 2013-а – самозапалването и самоубийството на хората, стигаща до непризнаване на собствените им права. До такава жестока социална обърканост сме стигнали.

До някакъв резултат може да се стигне преди всичко с икономически стимули, но и със съдебно преследване на корупцията по високите етажи на властта – в миналото правителство и в сегашното, ако я има. Изобщо трябва да се даде чувство на справедливост на хората. Това са мерки, които са вземани винаги в подобни ситуации от различни правителства в различни страни. Те не са нещо извънредно.

Възможно е и някакво обединение сред част от политиците – сред тези, които не са свързани с корупция. Има множество хора, които са влезли в политиката със собствени идеали. Те могат да направят нещо, могат да се обединят, ако разбира се не са прихванали от болестите на по-старите, които вече не мога да се обединят за нищо на света. Има млади политици, които могат да направят много сериозни неща, но те нямат воля, нямат смелост, нямат и характер за това. В крайна сметка обединението на политиците се крие в отговорността на олигарсите. Защото в крайна сметка олигарсите плащат за политика и това за никого не е тайна. Ако олигарсите поискат политиците да тръгнат по една национална линия, това може да стане. Това олигарсите да поемат соята отговорност се е случвало на много места по света, защото те не правят бизнес извън политиката.

Ако искат да ги наречем икономическата класа, собствениците или както много обичат - работодателите. Ако те поискат от политическата класа да вземе национално отговорни решения, макар това да засегне тяхната собственост, но да даде бъдеще на икономиката на страната, политиците ще го направят. Така че тука отговорността е в най-голяма степен на собствениците. Не бих казала, че отговорността е в политиците ни, защото те са в много голяма степен безпомощни. Какво значи в Народното събрание да говориш за един закон, а през това време медиите да обръщат този закон в неговата противоположност - да разказват на населението как намалението на цените на тока е много вредно. Това какво означава? Това означава, че тези медии служат на собствениците си на 100% и изобщо не служат на обществото. Може ли да се говори за това, че няколко стъпки по посока на преразпределението на микса в цените на тока, така че те да се намалят, било вредно? Да, това няма да се почувства в сметките на хората, но няма да се почувства и увеличение. Тука подмяната на тълкуванията на медиите за това какво се прави в парламента, разрушаването на институциите от страна на вътрешни и външни олигархични фактори, е много силна. Ние нямаме никакви сили да се справим с нея, още повече без да имаме национално отговорни медии и националноотговорна журналистика. Не нападам журналистите, а смятам, че може да се поддържа много повече собствената ти държава, отколкото чужди идеологии.