Като говорим за сектор сигурност, трябва да подходим от гледна точка на това доколко той е полезен за хората. Защото ако теоретизираме, трябва да започнем от това има ли или няма закони в сектора. Това е отделен въпрос за коментар, но преди всичко трябва да се анализира доколко сектор сигурност днес е полезен за гражданите и доколко може да бъде полезен. Има огромен дисбаланс, защото при сравнително ниската си ефективност и полезност за гражданите, секторът харчи точно техните парите с огромен ресурс. Когато говоря за този сектор, не включвам армията и Въоръжените сили, където средствата се разпределят по друг начин и опосредствено отиват за гражданската и националната сигурност. Става дума за МВР, за разузнаванията-цивилното и военното, за ДАНС. Първо, бюджетното управление на тези структури е крайно неефективно. Разузнаването почти не работи, то вегетира с тези 16 милиона лева за Националната разузнавателна служба бюджет. С тези средства една национална разузнавателна служба може да се занимава само с анализ на явни източници, до които има достъп. Ресурсът на МВР наистина е много голям, и предишните години въпреки това имаше преразход от над 100-200 млн. лева. Те бяха обвързани с различни дарения, така че не си личеше, че са толкова. Тези средства обаче са използвани недостатъчно ефективно. Защото и до днес има съпротива да се извърши вътрешно преструктуриране на системата на МВР. Управляващите преди изборите заявяваха, че трябва да се направят вътрешни промени, да се намали огромната администрация, че СРС трябва да бъдат подчинени на един закон, за да няма злоупотреби. Тези неща доброжелателно в началото на мандата ги пожелавахме като експерти.