Г-н Тончев, успяха ли протестите и какви процеси протичат в големите политически сили?

Протестът се състоеше от два основни компонента – граждански и политически. Гражданският протест успя, политическият – не. Гражданският протест зададе идеята политиците, които и да са те, да се съобразяват с общественото мнение. Политическият, който целеше единствено оставка и подмяна на партиите във властта, не успя. На тази база всяка от партиите ще понесе своята политическа отговорност. Негативните последици са за опозиционните партии и най-вече за ГЕРБ. И това вече се вижда – в ГЕРБ се наблюдава вътрешен разпад и намаляване на електоралната подкрепа. ГЕРБ, като всяка опозиционна партия, трябва да си направи съответните изводи за това защо губи доверието на хората. ГЕРБ трябва да се реформира много сериозно, за да отговори на новите изисквания и евентуално след това да се кандидатира отново за властта. А не отново да се опитва да влезе през задния вход. Каквито опити ГЕРБ направи, като се опита да яхне протестите.

Всъщност енергията на протестите заглъхна, когато ГЕРБ излезе на площада и се обяви като част от тях. Двата големи партийни митинга – в София и в Пловдив накараха гражданите и Ранобудните студенти да преосмислят своите послания и да се разграничат от политическото. Гражданският патос го има и ще продължава да го има, но исканията на хората вече ще бъдат формулирани по друг начин. Те ще станат по-конкретни и ще търсят конкретни резултати. Лозунги от типа „Сменяме системата“, „Носим нов морал“ не са работещи. Новият морал трябва да си го извоюваме всички.

Очаквате ли трета вълна на протести?

Би било напълно естествено да има трета вълна на протести. Общественото мнение е будно, гражданското общество вече е консолидирано на съвсем различно равнище и оттук нататък всички управляващи трябва много да внимават – не само сегашните, но и всички следващи. Всеки, който не се съобразява с обществения интерес, ще бъде санкциониран по този начин, на който сме свидетели от няколко месеца. Много се надявам това да се превърне в норма и ако говорим изобщо за промяна – това всъщност е истинската промяна в обществото – политиците да се съобразяват с оценката на гражданите.

Какво се случва на националистическото поле?

Мисля, че тази ниша е с определени параметри. Преди „Атака“ беше монополист в нея, сега вече не е – от нейните редици произлезе сериозен клонинг - НФСБ. Новите националистически партии са много крайни и се надявам да има сериозна обществена реакция срещу тях. В двубоя между „Атака“ и НФСБ инициативата засега остава при Волен Сидеров и последните проучвания показват, че подкрепата за „Атака“ расте в сравнение с тази за НФСБ. Не трябва да пропускаме и ВМРО, която винаги е била по-умерена и по-цивилизована. В момента тя е в общ съюз с проекта на Бареков и това се забелязва.

Социолозите вече регистрират подкрепа за Бареков и за „България без цензура“. Какъв е вашият коментар?

Два са новите политически проекта, които генерират подкрепа и са в развитие – Реформаторският блок и проектът на Николай Бареков. Макар и в началото си, те вече регистрират подкрепа, което означава, че вероятно ще присъстват в следващия парламент. Докъде ще стигнат, зависи от самите тях – най-вече от това да се опазят от вътрешни противоречия и да успеят да следват една чиста линия – на послания и на политики, които да отговарят на обществените очаквания.

Това не се ли отнася най-вече за Реформаторския блок?

Лично за мен Реформаторският блок трябва да се превърне в единна партия. За да поеме лидерството на процесите, които се случват в дясното. След което трябва да зададе една много чиста линия в отношението си както към останалите партии и най-вече към ГЕРБ, така и към сегашните управляващи. Това ще е заявка за правене на политика по съвършено различен начин. В момента, заставайки в крайната позиция и пригласяйки на ГЕРБ в това да се иска непременно оставка на кабинета и отказ да се разговаря по конкретни проблеми, Реформаторският блок губи възможността да участва в решаването на важни за страната проблеми.

Как ще коментирате последните изявления и действия на президента Росен Плевнелиев?

Президентът не може да намери необходимия баланс и да влезе в ролята, която подобава на един държавен глава, с цялата тежест на институцията. Росен Плевнелиев винаги заема крайна позиция, заема една от страните и така губи ролята на балансьор. А тази роля е изключително необходима в момента на страната ни. За съжаление я нямаме. Според мен обаче, основният проблем на президента е лошият PR – начинът, по който Плевнелиев представя посланията си пред обществеността е изключително сбъркан. На негово място бих взел спешни мерки, за да изглежда по друг начин присъствието на президента в обществото.

Очертават ли се предсрочни избори?

В интерес на управляващите би било да се проведат предсрочни избори догодина пред октомври, след изборите за Европейски парламент. Тъй като опозицията по никакъв начин не е готова да се организира и да атакува властта. На Реформаторският блок и на ГЕРБ са нужни сериозни вътрешни процеси, за които трябва време.

Евроизборите ще бъдат сериозен тест за всички политически сили, а обществото ще е наясно с обективната оценка за сегашните управляващи и за този кабинет. В оставащата половин година до евроизборите правителството на Орешарски трябва да покаже колко може да бъде ефективно, според заложеното в новия бюджет.