Най-честата асоциация на българите с думата "престъпник" е думата "политик".
Това сочат данните от изследване на "Отворено общество", направено през юли, за обществените нагласи към езика на омразата.
Според проучването над 30% от анкетираните са посочили политиците като най-свързвани с престъпления. За 19,9% от населението извършителите на престъпления са роми, а според 14,9% това са т.нар. скинари.
45,6% от анкетираните са чували език на омразата през последната година. В методологията на изследването езикът на омразата е дефиниран като неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства.
Близо една трета от респондентите са чували изказвания, които насърчават насилие срещу малцинствата.
Основният източник на език на омразата е телевизията. Най-често такива изказвания правят политиците - според 68%, и журналистите - според над 32%.
Втората значима медия за разпространение на езика на омразата сред младите и сред образованите е интернет. На трето място е общественият транспорт - там 18.2% от населението е ставало свидетел на агресия, като процентът за София е още по-висок - 34.3%.
51% от хората са против публичната вербална агресия спрямо представители на малцинства. Като одобряващи такива прояви на ксенофобия са се обозначили около 6%.
58% от анкетираните смятат, че държавата трябва да защитава различните, а между 66% и 73% от запитаните са на мнение, че прокуратурата трябва да преследва политици и журналисти, които си служат с езика на омразата или проповядват агресивен национализъм.
Около 30% от хората обаче не знаят, че този тип говорене е престъпление, а над 50% от анкетираните не биха съобщили в полицията, ако чуят публично ксенофобски фрази.