Г-н Христов, как ще се отрази на Европа третата победа на Меркел?

От една страна стабилизиращо. Нека напомним, че Германия е локомотивът на Европа. От друга страна, тази победа означава да му мисли Южния фланг на Европейския съюз, защото Меркел е политикът, който най-много настоява за реформи в Еврозоната, за повишаване на финансовата и икономическата отговорност. Това предвещава позитивни перспективи за Германия и ядрото на ЕС, от друга страна – тежки дни за слабите икономики в Еврозоната. Колкото до нас – ще има хладна дистанцираност по отношение на Югоизточния фланг на ЕС.

Как ще коментирате проблема със сирийските бежанци?

Мнозинството от т. нар сирийски бежанци, които идват у нас са от Северна Африка. Ситуацията е такава, че покрай сирийската криза те имат възможност да влязат в Европа. Според мен ние не преценихме какво може да се случи в Близкия изток с казуса със Сирия и че изобщо е възможен такъв бежански поток. От друга страна, сегашната ситуация показва пълната липса на България като субектност. Има подписани международни конвенции за връщане на бежанци и за тяхното експатриране и така нататък. Турция въобще не ги спазва, а България няма ресурса да поиска Турция да спазва подписаните от нея договорености. Значи на България се гледа като на пренебрежим фактор в международната политика.

Не може ли да приложим опита на Гърция?

Можем, но имайте предвид, че Гърция е член на Шенген, а ние не сме. Гърция е намерила своя начин да участва в разрешаване на този проблем. Тя има много по-голям опит в справянето с бежански кризи, защото не за първи път се сблъсква с бежанци от Близкия Изток и Северна Африка - според мен там има отработени механизми за справяне с проблеми. В България не виждам такова нещо.

Как би трябвало да се постъпи?

Не съм в позиция да давам съвети, но първото което трябва да се направи, е да се въведе реален контрол по границите. Проблемът е, че ние сме в позиция да коментираме това, което се случва, а не правим необходимото то да не добие драматични размери. Страната ни няма нито финансов ресурс, нито пък ресурс да абсорбира тази нова мюсюлманска маса, която може да наклони везните в крехкия цивилизационен баланс на страната ни. Така че проблемът не е само технически, финансов, хуманитарен, а въпрос на нашата собствена цивилизационна идентичност. И ако някой си мисли, че драматизирам, нека види цифрите – сега може да са 3-4 хиляди бежанците, но утре не се знае какъв ще бъде потокът. Това, което се случва със сирийските бежанци е само един предвестник какво чака България и всяка една страна, която е разграден двор в този кръстопът на народите. Подобно нещо ще има много тежки последици в бъдеще.