Започвам с disclaimer: 1. Съгласен съм, че така повече не може. 2.Тези политици се компрометираха 3. Подкрепям протестите. Пиша го в началото, за да спестя гневните реакции, на всички спрямо последващите мисли. Вчера случайно се срещнах с група от протестиращите, измежду които имаше доста приятели, които със сигурност не могат да бъдат купени. Останах удивен от нахъсаността, с която искат да свалят правителството и да променят системата. Всичко това е прекрасно. Смятам обаче, че по начина, който го правят нещата НЯМА да се променят.
Защо смятам така? Просто протестиращите подценяват противника си, а той е цялата политическа “класа”, която се роди през последните две десетилетия.
На всичкото отгоре вчера набедените за десни партии се обединиха с надежда да яхнат недоволството. Я се замислете – те поединично не успяха да влязат в парламента, сега ни ги пробутват “обединени”, пакетирани като едно цяло. Та нали всички тези гаснещи партии са остатъци от мощни партии управлявали самостоятелно и в коалиция през последните години. Гледаме отново онези стари и опротивели политици, които отчаяно се стремят да се задържат в политиката, защото те не са способни нищо друго да правят. С какво тези лица (да не ги изброявам поименно) са по-малко противни от тези вътре в парламента?!?
Накратко, протестиращите дават ли си сметка, че само след няколко месеца пак ще ни предложат старото меню, преоформено, претоплено и напудрено – всички отвратителни политици на прехода от ляво, “дясно” и център.
Всички говорят за някакъв нов изборен кодекс. Това обаче е само техника.
Скъпи протестиращи, знаете ли къде искате да отидете? Каква държава да направите? Май не. Ще цитирам Мечо Пух – “Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде”. Като се събудите от този вълшебен транс, в който сте изпаднали, да не се ужасите от стореното

Виктор Папазов е основател и бивш изпълнителен директор на  Българската фондова борса