ГЕРБ запазва без промяна електоралното си влияние – 24,4% от имащите право на глас. БСП губи част от подкрепата, която беше спечелила около референдума, и сега получава дял от 17,5%. ДПС е на трето място с 6,5% и не променя електоралната си тежест от началото на годината.
Това сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), публикувана на страницата на Народното събрание.
Партията на Волен Сидеров удвоява влиянието си в резултат на протестите. "Атака" е на четвърто място с дял от 5% от имащите право на глас.
Движение „България на гражданите” на Меглена Кунева е петата партия, която към края на март би влязла в следващия парламент (с дял от 3,5% от всички имащи право на глас). Тази формация е загубила 2,4% от началото на годината.
ДСБ и Съюз "Единство" (изследването приключи преди крайния срок за регистрация на предизборни коалиции), както и НФСБ, получават по 2% електорална подкрепа. Шансовете им зависят до голяма степен от развоя на предизборната кампания.
15% от българите, имащи право на глас, твърдят, че биха променили решението си коя партия да подкрепят в полза на очаквания победител. Конформистки вот по-често заявяват високообразованите респонденти и жителите на столицата.
Протестите, както се вижда от данните, не са разколебали симпатизантите на традиционните партии. Въпреки регистрираното недоволство от политическото статукво и масово заявените симпатии към исканията на протестиращите, натрупаната обществена енергия не намери приемлива за мнозинството форма на политическо представителство. Доколкото исканията на протестиращите са основно икономически, всяко следващо правителство, което не се съобразява с тях, може да очаква нови протести. Тогава натрупаното обществено недоволство може и да се сдобие със собствено политическо представителство.