Президентът Росен Плевнелиев не е доволен от моментната конюнктура на българското образование и поиска законодателни промени, които да направят ефективни човешкото знание и младежкият потенциал. Това стана по време на първото заседание в неговия мандат на Съвета за образование и наука, на което присъстваха и вицепрезидентът Маргарита Попова, министри, депутати, синдикални и научни ръководители, представители на работодателски и други граждански организации.
Плевнелиев прочете различни данни, които ни поставяли в неблагоприятна ситуация. Според тях българските младежи излизат най-късно на пазара на труда в ЕС. Младите предприемачи у нас пък били едва 3,4%, на фона на 11,3% в Румъния. Самонаетите в България на възраст до 29 години са 5,7%, докато в Румъния са 11,4%, а средно за Европа са 8,7%.
Президентът изтъкна ролята на държавата за функционирането на т. нар. триъгълник на знанието: наука – бизнес – държава. Той подчерта, че са необходими инвестиции в човешкия капитал, изграждане на адекватна образователна инфраструктура, необходимо е да има добри преподаватели, както и да се актуализира преподаваният материал. По думите му, реализацията на личността трябва да стане национална кауза.
Държавният глава заяви в речта си още, че с визията „България 2020“ трябва да пренасочим икономиката към индустрия с висока добавена стойност.
Той даде за пример програмата Skype, която била създадена от десетина души от Естония, но чийто продукт давал повече стойност от собствената им държава.
Социалната мрежа Facebook, също измислена от младеж, пък струвала 100 млрд. долара. В същото време брутният вътрешен продукт на България, изработван от 7,4 млн. души, бил едва 40 милиарда евро.