Само на стотина метра от българската граница се срещат първите предизборни плакати за 6 май в съседна Сърбия за президентския, парламентарния и местния вот. Всички пътни знаци са облепени с лика на лидера на сръбските националисти Воислав Шешел, който вече десет години се намира в ареста на Международния трибунал за военни престъпления в Хага. Поради тази причина кандидатът за президент на Сръбската радикална партия е неговата съпруга - Ядранка Шешел. Нейният основен призив е достойна Сърбия, която трябва да се върне на народа и да се отнеме от олигарсите.
Това не е единственият парадокс на тези избори в западната ни съседка. В президентската надпревара се включи и главният мюфтия Муамер Зукорлич. На последния си предизборен митинг в белградската зала "Сава център" Зукорлич се сравни с Барак Обама. Според него той е "единственият кандидат, който може да доведе до историческото помирение между сърби, албанци и бошняци".
Всички социологически агенции сочат сегашния президент и лидер на Демократическата партия /ДП/ Борис Тадич и председателя на Сръбската прогресивна партия /СПП/ Томислав Николич като сигурни участници във втория тур в надпреварата за държавен глава. Тадич обещава сигурност, европейско бъдеще и защита на Сърбия. В предизборната програма на ДП пише, че основната цел на партията е изграждането на демократични институции, толерантно и ненасилствено решаване на проблемите и присъединяване на страната към ЕС. Томислав Николич, който в края на 2008 година се раздели със Сръбската радикална партия на Воислав Шешел, акцентира върху защитата на Косово и обвинява Тадич в неизпълнение на нито едно обещание отпреди четири години. В Бялата книга на СПП пише, че партията иска членство в ЕС, но и близки отношения с Русия, САЩ, Китай, Япония и страните от Третия свят.
За президентския пост се бори и бившият говорител на Слободан Милошевич Ивица Дачич. В момента той е лидер на Сръбската социалистическа партия, а от четири години е вицепремиер и министър на вътрешните работи в кабинета на премиера Мирко Цветкович. Дачич обещава защита "на бедните и патриотите", защото останалите вземат "пари от богатите, за да спечелят гласовете на бедните". Дачич е смятан за основния популист в тези избори. С малко изключения всички кандидати залагат на националистическата риторика и обещанието да "запазят Косово в границите на Сърбия". Косово обяви независимост през февруари 2008 година и до днес над 90 държави, включително и България, признаха неговата независимост.
Няколко дни преди вота на 6 май ОССЕ съобщи, че е постигнато споразумение за провеждане на президентски и парламентарни избори на територията на Косово. Независимо от изборните резултати властите в Белград отново ще трябва да се върнат на масата за преговорите и да постигнат необходимия компромис.
Бившият сръбски президент и премиер Воислав Кощуница, който е лидер на Демократическата партия на Сърбия /ДПС/, е най-върлият противник на Европа и членството на страната в ЕС. Според него Сърбия няма нужда от членство нито в НАТО, нито в Евросъюза. По негово време успешно се укриваха в Белград двамата най-известни военнопрестъпници - Радован Караджич и генерал Ратко Младич.
Лидерът на Либерално-демократическата партия /ЛДП/ Чедомир Йованович е с най-ясна и проевропейска програма. Той се обявява за твърд курс към пълноправно членство на страната в ЕС и за признаването на действителността в Косово. Йованович бе един от най-изтъкнатите лидери в партията на Борис Тадич, но през 2005 година бе изгонен поради острите критики по отношение на политиката на Демократическата партия. През 2008 година той успешно премина изборната бариера и влезе в Скупщината - сръбския парламент, с близо 6 на сто. Чедомир Йованович смята, че ДП е изменила на принципите на Зоран Джинджич, който бе убит през март 2003 година на излизане от сградата на правителството в центъра на Белград. Друг близък на Зоран Джинджич, сегашният независим депутат Весна Пешич, остро осъжда поведението на Борис Тадич. "Направо ми се повдига, когато го виждам с каска на главата", казва Пешич по повод поведението на Борис Тадич на предизборните срещи. Според нея "Тадич е узурпирал изпълнителната, законодателната и съдебната власт в страната". Тя призовава да се гласува за различни партии, за да спре тази злоупотреба с власт от страна на Тадич. Голяма част от сръбската политическа класа все още не е разбрала последствията от националистическата политика на Слободан Милошевич, нищо че в центъра на Белград все още се пази унищоженият от въздушните удари на НАТО през пролетта на1999 година Генерален щаб на сръбската армия. Операцията на Северноатлантическия пакт бе поради престъпленията в Косово. Реалност, която и днес трудно се възприема дори от "демократите" в Белград. Според едно от последните проучвания 80% от сърбите са недоволни или гневни, 77% се чувстват безпомощни и безнадеждни, а 60% са просто депресирани. Безработицата е 24% и близо 40% от производството е в сивата икономика.
Политиците в Белград трудно приемат и безвъзвратното изчезване на Югославия. "В Сърбия процъфтява югославската идея. Над 300 държавни институции започват с „Юго“... Как е възможно ТАНЮГ да се нарича Телеграфна агенция на нова Югославия, след като вече 25 години Югославия не съществува. Защо имаме югославски въздушни линии, а не сръбски... Това е смешно и доказва глупостта на хората, които ръководят Сърбия, а за съжаление и на голяма част от гражданите на републиката. Как е възможно никой да не се възпротиви на тази лудост и да каже стига - да се наричаме такива, каквито сме. Това може би не е най-доброто в света, но е най-добре за нас." Това каза дни преди вота известният дисидент и противник на режима на Тито академик Драгослав Михайлович. Това твърдение на Михайлович подсказва, че сблъсъкът с действителността в Сърбия тепърва предстои. Множеството графити, дори и в центъра на Белград, с призив "Сърбия за сърбите" потвърждават това заключение.