Дянков и БАН се сблъскаха за усвояването на еврофондовете за наука

Министърът на финансите Симеон Дянков и шефът на БАН акад. Никола Съботинов кръстосаха вчера противоположни мнения за орязания бюджет на институцията и за това, колко точно евросредства е усвоила.
„Вместо да стоят по улиците учените на БАН, да вземат да направят някой европейски проект, имат над 400 000 лв. неусвоени средства европейски пари. Сега те се субсидират с 65% държавни пари и само 35% от европейски пари “, заяви вчера сутринта пред БНТ Дянков. Министърът обясни, че фонд „Наука“ към МС е увеличен с 10 милиона лева.
„Последната ми дума е 54 милиона лева за БАН. 2013 година ще е с още по-голямо намалението за бюджета им. То ще се формира по следния начин: една трета държавни пари, една трета от европейски фондове и останалите - от сключени договори с бизнеса“, заяви Дянков. Финансовият министър отказа да се извини за думите „феодални старци“, с които преди година нарече учените в академията. Той заяви, че ще изслуша аргументите на президента Георги Първанов в защита на академията, но беше категоричен, че не се притеснява от възможността държавният глава да наложи вето върху закона за бюджета.
„Не е вярно, че БАН изостава в усвояването на еврофондовете за наука, министърът на финансите явно не е запознат с нашите резултати“, коментира пред „Класа“ председателят на БАН акад. Никола Съботинов. Той допълни, че академията е една от първите институции, която има добра подготовка за европроекти. „Участваме още от третата рамкова програма, до седмата включително“, каза още Съботинов. Той беше категоричен, че финансовият министър заблуждава обществото със своите твърдения. Академикът цитира данни, според които от 2007 г. до 2010 г. БАН е подала за участие в Седма рамкова програма 495 проекта и е получила финансиране за 135 проекта.
„Досега в БАН сме спечелили 13 500 000 евро по тази програма. Тези числа показват дейността ни“, каза Съботинов. Той обясни, че учените не могат да участват активно в проектите по оперативните програми, защото участието там зависи основно от бизнеса, който трябва да желае да включи и научни разработки.
„Схемата за разпределение на бюджета, която той предлага, не съществува никъде по света. Той си я е измислил сам. Държавата е длъжна да осигури средствата за наука, както се осигуряват средства за полиция и армия. Иначе ще бъдем една изостанала страна“, каза академикът. Като пример той посочи Германия, където институтите „Макс Планк“ се финансират 80% от държавата. Председателят на академията припомни, че 40% от бюджета и в момента е от собствени приходи. Той допълни, че учените ще търсят подкрепата на Народното събрание и други по-отговорни политически институции, за да се отпуснат повече пари на БАН.

Станете почитател на Класа