В рамките на двата форума българският държавен глава ще направи изказвания и ще проведе срещи с президентите на Турция и Хърватия Абдуллах Гюл и д-р Иво Йосипович и с изпълняващия длъжността президент на Молдова Михай Гимпу.

Процес за сътрудничество в Югоизточна Европа

Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) е форум за дипломатически и политически диалог. Началото на инициативата бе положено на Софийската среща на министрите на външните работи на страните от Югоизточна Европа (6-7 юли 1996 г.), когато бе решено да се развива сътрудничество между страните-участнички в следните четири области:
• укрепване на стабилността, сигурността и добросъседството;
• икономическо развитие;
• хуманитарни, социални и културни въпроси;
• правосъдие, борба с организираната престъпност, незаконния трафик на наркотици и оръжие, тероризма.

Страни-участнички в ПСЮИЕ са: Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Република Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Турция, Хърватия и Черна гора.

Сътрудничеството в рамките на ПСЮИЕ се осъществява в следните формати:
• Ежегодни срещи на държавните/правителствените ръководители на страните от ЮИЕ;
• Ежегодни срещи на министрите на външните работи;
• Ежегодни срещи на председателите на парламенти;
• Срещи на ресорни министри по въпроси от техните компетенции;
• Заседания на Комитета на политическите директори.

Основополагащ документ на Процеса за сътрудничество в ЮИЕ е подписаната Харта за добросъседски отношения, стабилност, сигурност и сътрудничество в ЮИЕ на Срещата в Букурещ (11-12 февруари 2000г.), с което бе направена съществена стъпка за неговото консолидиране и процедурно функциониране.

България пое едногодишното ротационно председателство на ПСЮИЕ от 2007 до 2008 г. Понастоящем председателстваща ПСЮИЕ е Република Турция (юни 2009 г. - юни 2010 г.), след което председателството се поема от Черна гора.

Основните решения, свързани с трансформацията на регионалното сътрудничество в ЮИЕ, бяха приети на заключителните срещи на хърватското председателство на Процеса, проведени в Загреб на 11 май 2007 г., съответно на държавните/ правителствените ръководители на ПСЮИЕ и на министрите на външните работи на ПСЮИЕ.

На срещата на Регионалната маса на Пакта за стабилност за ЮИЕ на 10 май 2007 г. беше одобрено създаването на Съвета за регионално сътрудничество (СРС) и назначаването на първия Генерален секретар на СРС - хърватския дипломат Хидо Бишчевич. Сараево бе определен за седалище на Секретариата на СРС и беше приет основополагащият документ на Съвета - Статута на СРС, който стартира официално своята дейност от февруари 2008 г.

На 20 май 2008 г. в гр. Поморие се проведе Среща на министрите на външните работи и на държавните и правителствени ръководители във формат ПСЮИЕ. Беше приет Докладът за дейността на българското председателство на ПСЮИЕ 2007 г. - 2008 г., както и Съвместна декларация на държавните и правителствени ръководители на ПСЮИЕ. По време на Срещата отново бе потвърдена ролята на регионалното сътрудничество в процеса на европейската и евро-атлантическа интеграция на страните-участнички в ПСЮИЕ. Подкрепена бе идеята за синергия на отделните регионални инициативи. Всички участници признаха съществуването на редица открити въпроси в рамките на ЮИЕ, които следва да бъдат решени по пътя на политическия диалог и търсенето на взаимно-приемливи решения. Страните от ПСЮИЕ категорично приветстваха създаването на Съвета за Регионално Сътрудничество (СРС).

Културни коридори в Югоизточна Европа

Политиката на културните маршрути се развива от Съвета на Европа от 80-те години на 20 век. През 1997 г. в Люксембург е създаден Европейският институт за културни коридори, който работи под мотото "Да построим Европа, пътувайки".

Идеите за разкриване на културните коридори в ЕЮИ, опазване и социализиране на тяхното наследство бяха подкрепени от ЮНЕСКО, Съвета на Европа и европейската Комисия. Целта на тази политическа платформа - уникална за Балканите, е да се намали вътрешно-регионалната конфронтация, да се надмогнат негативните стереотипи и се създаде нов имидж на региона. Всичко това е подчинено на разбирането, че едни мирни Балкани ще създадат условия за устойчиво развитие и подобряване на благосъстоянието на местните общества.
По инициатива на президента на България Георги Първанов първата среща на държавните глави от ЮИЕ се проведе във Варна през м.май 2005 г. под мотото "Културните коридори на Югоизточна Европа - общо минало и споделено наследство, ключ към бъдещо партньорство" и под патронажа на президента на България Георги Първанов, Генералния секретар на Съвета на Европа и Генералния директор на ЮНЕСКО.

Основните цели, залегнали в приетата от държавните глави Декларация, са: да се набележат конкретни мерки за опазване и развитие на специфичния и уникален характер на културното наследство на ЮИЕ като кръстопът между цивилизации и религии и като мост за отваряне и интегриране на региона в общото европейско пространство; да се направи достояние на Европа и света изключително богатото културно наследство на ЮИЕ; да се посочат пътищата за устойчиво използване на културното наследство на ЮИЕ като специфичен ресурс за икономическо и социално развитие и за сближаване на страните от региона.

Беше подготвена и приета от държавните глави на страните в Югоизточна Европа Стратегия за откриване, опазване, устойчиво използване и популяризиране на Културните коридори на Югоизточна Европа по време на Регионалния форум "Комуникация и културно наследство - нова визия за Югоизточна Европа" в Опатия, Хърватия, 1 юни 2006.

Стратегията отразява водещите принципи и основни ангажименти, приети на Регионалния форум "Културни коридори в Югоизточна Европа" (Варна, 20-21 май 2005), политическата воля на страните от региона да запазят и използват по устойчив начин своето културно наследство, едновременно като израз на културно многообразие и идентичност, както и като източник за човешко развитие и подобряване качеството на живот на хората. Подписаната декларация във Варна е и важна стъпка към диалог между държавите в Югоизточна Европа и територията на Европа като цяло.

Крайната цел на стратегията е да се открият, опазват, устойчиво използват и подпомагат Културните коридори в Югоизточна Европа. Коридорите ще се ползват като регионална мрежа за стимулиране на културното, икономическо и социално развитие на страните от региона, да се създадат нови възможности за разбирателство, посредством широко споделени знания за културното наследство.

Във връзка с изпълнението на Стратегията, държавните глави възложиха на министрите на културата на страните от региона да приемат конкретен План за действие. Проект на такъв План бе разработен от експерти на Министерство на културата на България и предложен за обсъждане по време на Втората среща на Съвета на министрите на културата на Югоизточна Европа (Варна, юни 2006) в рамките на българското председателство на Съвета. Министрите постигнаха съгласие и приеха този първи План за действие.

Поредната среща на държавните глави от региона на Югоизточна Европа се проведе на 7 и 8 юни 2007 г. в Букурещ и в Сибиу, Румъния. Темата на срещата бе "Културното многообразие - мост между културното наследство и културата на бъдещето". Участниците приеха заключителна декларация като израз на техните нови ангажименти. Посещението на официалните делегации в Сибиу - европейска столица на културата за 2007 г. - маркира значението на развиващите се политики за опазване на културното наследство и на следващите общи действия.

През 2008 г. форумът на държавните глави се проведе в Атина под мотото "Междукултурните контакти по линия на морските, речните и езерните пътища в Югоизточна Европа". Гръцката страна предложи разработването на културен коридор, свързан с водните пътища и този проект бе принципно подкрепен от участващите делегации, включително и от България. Разработването на конкретни параметри на проекта бе поставено от Министъра на културата на Гърция по време на поредната среща на Съвета на министрите на културата от ЮИЕ, която се проведе на 4 април 2009 г. в Атина.

На срещата България предложи съществуващата експертна регионална мрежа, създадена в изпълнение на Регионалната програма на Съвета на Европа за културно и природно наследство в Югоизточна Европа (който се осъществява в сътрудничество с Европейската комисия), да прерасне в постоянно действаща мрежа за региона и да бъде под наблюдението на Съвета на министрите на културата от ЮИЕ. Това предложение бе подкрепено от представителите на Съвета на Европа и на ЮНЕСКО и влезе във финалната декларация от срещата.

На 3 и 4 юни 2009 г. в Цетине, Черна гора се проведе поредната среща на високо равнище на страните от Югоизточна Европа на тема "Управление на културните различия и тяхното представяне за туристически цели".

През 2009 г. започна функционирането на Академия за наследството - идея, която обяви президентът Георги Първанов през юни 2008 на ежегодната среща на президентите от ЮИЕ в Атина. Тя е замислена като регионална младежка мрежа от инициативи и общи дейности, свързани с опазване на културния пейзаж на ЮИЕ.

Резултатите от дейността на младежката мрежа "Съхрани българското" и идеята за Академията президентът Първанов сподели и с участниците във форума "Алианс на цивилизациите", който се проведе на 6 - 7 април в Истанбул през 2009 г. като пример за нов тип образование и възпитание за опазване на културното многообразие на глобалния свят.

/КП/