"Идеята на ДАНС е изключително нетрадиционна“, каза Стефан Попов, изпълнителен директор на Фондация “РискМонитор“, на представянето на годишния доклад за мониторинг на Държавната агенция "Национална сигурност“ (ДАНС), предаде репортер на БГНЕС. "Нашият доклад излиза в момент на реформа след изключително дефектния старт на агенцията“, добави Попов. Той поясни, че самата концепция на ДАНС е дефектна, тъй като хибридна институция включваща следствие, полиция и разузнаване е трудно функционираща и контролируема. Въпреки това, извършваните реформи от средата на 2009г., а именно стесняването на мандата на ДАНС и връщането на борбата с организирана престъпност в МВР и създаването на Комисията за контрол на ДАНС, са положителни стъпки и трябва да продължат в тази насока, добави Попов. Анализът на “РискМонитор“ за 2009г. регистрира основно подобрение в петте основни параметъра на наблюдение в сравнение с 2008г., особено разграничаването на функциите на ДАНС и МВР, превръщайки ДАНС в основно разузнавателен орган, сочи докладът. Главно подобрение е създаването на орган за парламентарен контрол върху агенцията, каза анализаторът Рада Смедовска. Тя коментира, че комисията отговаря на международната практика, но липсва яснота около правомощията на комисията и тяхното изпълнение. Смедовска подчерта като недостатък липсата на доклад на комисията, който да представя работата на ДАНС, както и специални доклади на теми, интересуващи гражданското общество, като например случаят "Алексей Петров“. Докладът обаче обхваща само периода до края на 2009 г., към която дата комисията функционира само 3 месеца и ще трябва допълнително да се проследи нейната работа, добави Смедовска. "Възможно е да се окаже, че комисията не е достатъчно силна да контролира мегаструктура като ДАНС, но ще видим“, коментира Попов. Друг проблем с ДАНС, както и с всички други разузнавателни институции в България, е статутът на "служители под прикритие“, каза анализаторът Момчил Методиев. Такъв вид служители са един от основните инструменти, които ДАНС може да използва за своите дейности, но сегашната система предоставя прекалено широки правомощия за назначаване, без контрол от по-висш държавен орган, създавайки възможност за злоупотреба, каза Методиев. Той подкрепи предложението на министър Аню Ангелов за създаване на съвет, който да координира щатовете на служители на прикритие от всички подобни служби. Методиев също изрази нуждата за подобрение на публичния образ на ДАНС, особено след скандалите в първата година и половина след съставянето на агенцията. Това трябва да се направи чрез декласифициране на докладите на ДАНС и на документи. В момента има система за класифициране на информация, но няма ясен процес за декласифицирането й, а това е нужно, за да стане службата по-открита за гражданското общество. /БГНЕС /www.bgnes.com