Амер Абдулкарим

Неотдавнашно проучване на американски геополитически изследователски център достига до изводите, че най-влиятелният политик в иракски Кюрдистан - президентът Масуд Барзани, не е най-удачният стратегически партньор и съюзник на САЩ в района. Според въпросния анализ кюрдският лидер е създал около себе си ореол на политическо "величие" по подобие на бившия ръководител на ООП Ясер Арафат, пише Orient.info.

Американският документ обаче отстоява тезата, че в същото време сред обществото надделява мнението, че настоящият президент на Кюрдската автономия в Ирак е "диктатор". Става ясно, че анкетата на американския институт е имала за цел да открие силната политическа личност в този регион, вземайки за шаблон профила на южноафриканския лидер Нелсън Мандела. Идеята е да се открие политика, който да има необходимата харизма и едновременно с това да стане инициатор на създаването на "Великата кюрдска държава" в района.

Според американския специалист по проблемите на Близкия изток Майкъл Робин в Ирак не съществуват по-лоялни приятели на САЩ от кюрдите. Поради тази причина Вашингтон трябва да търси своите верни съюзници именно сред тази етническа общност.

В исторически план кюрдите пропуснаха възможността да създават своя държава по време на Първата световна война (1914-1917 г.) Тогава другите народи в региона обявиха своята независимост. През 1975 г. държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър предаде "кюрдската кауза" в Ирак, като се сближи с управлението на диктатора Саддам Хюсеин. По това време последният заемаше поста на вицепрезидент и де юре беше вторият човек в държавата след президента Ахмед Хасан ал Бакър. В същото време де факто цялата власт беше съсредоточена (на практика иззета) от него.

Освен това, през 1988 г. международната общност в лицето на ООН и по-специално САЩ, не се противопоставиха достатъчно енергично на престъпленията на диктатора Саддам в град Халебча, Северен Ирак. Тогава иракската армия осъществи истински геноцид, изгаряйки с химическо оръжие цели села. Бяха убити над 5 000 мирни жители от кюрдски произход.

Също така Белият дом не реагира достатъчно адекватно, когато през 1996 г. Саддам Хюсеин окупира град Ербил, въпреки че Кюрдистан се намираше в защитената зона, а Багдад беше обект на безпрецедентни санкции от ООН. Нещо повече, САЩ премълчаха за извършените нарушения и тайно влязоха в съглашение със Саддам за преследване и унищожаване на лагерите на Кюрдската работническа партия (ПКК) в Северен Ирак.  През 2001 г. Вашингтон наложи забрана за пътувания на свои граждани и бизнесмени в Северен Ирак, с цел да отговорят положително на исканията на Саддам Хюсеин. По този начин той за пореден път защити диктаторския режим.

Независимо от историческите и политическите реалности, обаче кюрдите осъзнаха, че настоящият момент е благоприятен за използване на приятелството и геополитическото влияние на САЩ в района. Процесите на двустранното сближаване по интересен начин съвпаднаха и с активизирането на изследователската дейност в този регион на многобройни американски политологични организации. Така например подобен тип проучвания подсказват намерението на Вашингтон да превърне иракски Кюрдистан в един от най-демократичните райони в Близкия изток, с формирано положително отношение на кюрдите към САЩ (по подобие на двустранните отношения с държавата Израел).

Решението на турския парламент от 01.03.2003 г. за забрана на даване на логистичен коридор на американските войски за нападение срещу Ирак, както и отказът на Анкара да участва в състава на многонационалните сили в съседната държава, даде стратегическа подкрепа на кюрдското автономно управление в Северен Ирак. Създадоха се предпоставки за повишаването на значението на "кюрдския фактор" в Ирак и региона, материализирано чрез участието на кюрдските въоръжени милиции, пешмерга във войната срещу Саддам Хюсеин. На американския контингент беше предоставена възможността да използва безпрепятствено  летище "Харир", на север от кюрдската столица Ербил. Военното командване на САЩ в Ирак остана доволно от доброто посрещане и щедрото гостоприемство на кюрдите. Логично, веднага беше отчетено, че специфичният манталитет на кюрдите ги прави по-отворени към света и по-демократично настроени в сравнение с другите иракчани.

От своя страна "затоплените" отношения между ръководствата на управляващите в иракски Кюрдистан две основни политически сили - Кюрдска демократична партия (КДП) на Масуд Барзани и Патриотичния съюз на Кюрдистан (ПСК) на Джалал Талабани допринесе за издигане на ролята на САЩ в района. Създадоха се предпоставки за привличането на бивши американски политици и военни в централите на КДП и ПСК в качеството им на съветници и експерти. Например кюрдското ръководство използва помощта на Роберт Ди Блакоол, бивш заместник - консултант по националната сигурност, който представлява иракски Кюрдистан във Вашингтон.
В списъка може да бъде добавен и бившият ръководител на отдела за връзки с обществеността на 404-ти полк в  град Ербил Хари Скул. Дълго време той беше ангажиран като помощник на бившия премиер на кюрдската автономна власт Ниджерван Барзани. Генерал Джон Гарнър, който реално упражняваше властта в Ирак преди тя да бъде поета от известния граждански губернатор Пол Бремер, както и полковник Дик Нап, който известно време управляваше град Ербил след свалянето на Саддам Хюсеин, се завърнаха в Кюрдистан с цел сключването на изгодни за САЩ инвестиционни договори.

/ВС/