Марк Твен, чийто истинско име е Самуел Клемънс е починал през 1910 година на 74 - годишна възраст. Той е пожелал, неговата автобиография да бъде публикувана не по- рано от 100 години след смъртта му. Първата част от трите жизнеописания ще излезе в края на 2010 година.
Информационна агенция КРОСС припомня: Самюъл Лангхорн Клемънс (Марк Твен) е роден в град Флорида в Мисури и израства в Ханибал в същия щат.
След смъртта на баща си през 1847, той започва работа като печатарски работник. По-късно работи като лоцман по река Мисисипи (1857-1858). От този период датира и псевдонима му. С възгласа "Mark Twain!" моряците по реката са предупреждавали за опасно спадане на водите до минимума, необходим за речното корабоплаване. За произхода на псевдонима му има и друга хипотеза: Клемънс е използвал псевдоним на един по-възрастен писател, Исая Селърс, който пръв се нарекъл Марк Твен, с намерение да го осмее. Каквато и да е истината около възникването на този псевдоним, в крайна сметка Марк Твен такъв, какъвто го познаваме днес, е роден на 3 февруари 1835 г., когато Клемънс за пръв път се подписва по този начин под хумористичен пътепис.
Първият голям успех за Марк Твен идва с написването на разказа "Джим Смайли и скачащата му жаба", публикуван в "Сатърди Прес", Ню Йорк, през 1865. Раказът е толкова забавен, че вестници и списания от цялата страна бързат да го препечатат. През 1867 разказът за скачащата жаба влиза в сборник събрани разкази и поставя основополагащия камък в литературната кариера на Твен. Характерно за Твен още тогава е, че поставя акцент не толкова върху това, какво точно се е случило, а върху това, как се е случило. Случката може и да е незначителна, но начинът му на разказване я прави завладяваща и смешна до сълзи.Още с първите спечелени от писане пари Твен потегля на пътешествие. Посещава Европа, стига до Хаваите и описва преживяванията си в книгата "Глупаци в чужбина", публикувана през 1869.Твен сътрудничи на вестници и списания и изнася лекции. Между 1876 и 1884 той публикува няколко шедьовъра, сред които "Том Сойер" (1881) - започната няколко години по-рано, първоначално предназначена за възрастни, "Принцът и просякът" (1881) - кралят на Англия открива свой двойник в лицето на бедно момче и двамата разменят местата си, "Животът по Мисисипи" (1883) - сатирична атака срещу влиянието на Уолтър Скот, чийто романтизъм е причинил, според Твен, "неизмерима вреда" на прогресивните идеи, "Един янки в двора на крал Артур" и др. Интересно, че Марк Твен има критично отношение към романите и романистите. За себе си смята, че не притежава достатъчно аналитичен усет, за да пише романи, а в същото време славата на му на романист расте с всяка нова издадена книга. Той често се връща към жанра на пътеписа и много от най-добрите му романи представляват прикрити пътеписи.
/ВН/
Източник: Информационна агенция КРОСС
