София /КРОСС/ Вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров, който представлява българските работници на тазгодишната 99-та Конференция на Международната Организация на Труда (МОТ), в която вземат участие представители на правителства, синдикати и работодатели от целия свят заяви днес в изказването си: "Приветствам инициативата на правителството на Нидерландия, която беше представена преди месец в Хага с цел укрепване на глобалното движение за универсална ратификация до 2016 година на следните ключови конвенции на МОТ в борбата с детския труд: Конвенцията (№138) за минимална възраст при заетост от 1973 и Конвенцията (№182) за премахване на най-лошите форми на детски труд от 1999. Един такъв ангажимент (ако бъде приет от правителствата) ще представлява гигантска стъпка в борбата срещу използването на детския труд.
Има широк спектър от дейности в "сивата зона", които са лишени от колективно договаряне и затова са най-много експлоатирани. МОТ трябва да изиграе историческата си роля по отношение на предоставянето на защита на онези работници, които са в неорганизирания или неформален сектор, младите хора, мигранти, работници-жертви на трафик, заетите на непостоянна работа и др. под. В този контекст ние насочваме нашата подкрепа към домашните работници, които засега не се ползват дори и с признаване на техния труд. Домашните работници в частните домове, които обикновено са жени, работят без регламентация на работното време, без спазване на почивните дни, а начинът по който биват третирани, не може да се причисли към категорията достоен труд. Затова ние трябва да продължим нашите усилия и да осигурим приемането на Конвенция и препоръка на МОТ за домашните работници в частните домове.
Искам да припомня нашата дълбока загриженост от факта, че българското правителство, несъобразявайки се с поетия преди две години ангажимент, се провали в опита да предложи съответно правно регулиране за осигуряване на практика на правото на стачка за държавните и жп служители, така както Комитетът на експертите на МОТ по прилагането на конвенциите и препоръките настоява през последните три години.
В много изследвания, проведени през последните две години, се потвърждават глобалните дисбаланси, включително несправедливото разпределение на обществените блага и добавената стойност, които са сред основните фактори, причинили кризата. Спекулациите на финансовите пазари предложиха много добри възможности за средносрочни печалби, вместо да предлагат заеми за компании, които искат да инвестират в иновация, да завладяват нови пазари или да запазват и създават работни места. Сега ние се намираме на етапа отново да регулираме и да намалим значението на финансовия сектор, за да може той да се върне към легитимната си функция да служи на реалната икономика.
В България през последните 6 месеца синдикалните и работодателски организации постигнаха съгласие и подготвиха балансирана антикризисна програма, включваща 60 мерки, която в последствие бе приета от правителството с няколко изменения. Програмата стартира с макроикономически сценарии, цели и индикатори, както и специфични дейности за подкрепа на приходната част на бюджета, които ще дадат възможност за осъществяване на икономическите и социални мерки за икономическо възстановяване, запазване на работните места и доходите, както и помощ за домакинствата.
Като една от десетте страни, избрани от МОТ за мониторинг на прилагането на Глобалния Пакт за Заетост /ГПЗ/, ние ще изготвим Национален Пакт за Заетост, като подобрим съществуващите в тази област мерки и ги свържем в един интегриран, последователен подход. МОТ ще ни окаже помощ при изучаването в дълбочина на взаимодействието на макроикономическата политика от една страна и по-специално данъчната и инвестиционна политики и пазара на труда и социалната защита от друга. Смятам че по този начин ще съумеем да открием нови перспективи за устойчиво развитие и по-достоен труд.
В заключение бих искал да изкажа силната ни подкрепа за позицията на Глобалните Синдикати, МКП и Синдикалният Консултативен Комитет към ОИСР , която ще бъде изложена пред срещата на върха на Г-8/Г-20 по-късно този месец в Онтарио (Торонто). Искам да отлича три от предложените действия:
- Трябва да изградим нова парадигма на глобално управление, базирано на пълна заетост.
За целта е необходимо да се създаде постоянна работна група към Г-20 по въпросите на заетостта, която да включва социалните партньори, национални министерства на труда и МОТ. Да се свика втора среща на Министрите на труда на Г-20, на която да се поканят представители на социалните партньори за формални консултации и участие в срещите на върха на Г-20 и в заседанията на съвета за финансова стабилност.
- Трябва да спрем спекулативните атаки върху национални валути и да създадем справедливи данъчни норми, а именно да се наложи принципът на прогресивно данъчно облагане, както и да се въведе данък върху финансовите транзакции.
Има широк спектър от дейности в "сивата зона", които са лишени от колективно договаряне и затова са най-много експлоатирани. МОТ трябва да изиграе историческата си роля по отношение на предоставянето на защита на онези работници, които са в неорганизирания или неформален сектор, младите хора, мигранти, работници-жертви на трафик, заетите на непостоянна работа и др. под. В този контекст ние насочваме нашата подкрепа към домашните работници, които засега не се ползват дори и с признаване на техния труд. Домашните работници в частните домове, които обикновено са жени, работят без регламентация на работното време, без спазване на почивните дни, а начинът по който биват третирани, не може да се причисли към категорията достоен труд. Затова ние трябва да продължим нашите усилия и да осигурим приемането на Конвенция и препоръка на МОТ за домашните работници в частните домове.
Искам да припомня нашата дълбока загриженост от факта, че българското правителство, несъобразявайки се с поетия преди две години ангажимент, се провали в опита да предложи съответно правно регулиране за осигуряване на практика на правото на стачка за държавните и жп служители, така както Комитетът на експертите на МОТ по прилагането на конвенциите и препоръките настоява през последните три години.
В много изследвания, проведени през последните две години, се потвърждават глобалните дисбаланси, включително несправедливото разпределение на обществените блага и добавената стойност, които са сред основните фактори, причинили кризата. Спекулациите на финансовите пазари предложиха много добри възможности за средносрочни печалби, вместо да предлагат заеми за компании, които искат да инвестират в иновация, да завладяват нови пазари или да запазват и създават работни места. Сега ние се намираме на етапа отново да регулираме и да намалим значението на финансовия сектор, за да може той да се върне към легитимната си функция да служи на реалната икономика.
В България през последните 6 месеца синдикалните и работодателски организации постигнаха съгласие и подготвиха балансирана антикризисна програма, включваща 60 мерки, която в последствие бе приета от правителството с няколко изменения. Програмата стартира с макроикономически сценарии, цели и индикатори, както и специфични дейности за подкрепа на приходната част на бюджета, които ще дадат възможност за осъществяване на икономическите и социални мерки за икономическо възстановяване, запазване на работните места и доходите, както и помощ за домакинствата.
Като една от десетте страни, избрани от МОТ за мониторинг на прилагането на Глобалния Пакт за Заетост /ГПЗ/, ние ще изготвим Национален Пакт за Заетост, като подобрим съществуващите в тази област мерки и ги свържем в един интегриран, последователен подход. МОТ ще ни окаже помощ при изучаването в дълбочина на взаимодействието на макроикономическата политика от една страна и по-специално данъчната и инвестиционна политики и пазара на труда и социалната защита от друга. Смятам че по този начин ще съумеем да открием нови перспективи за устойчиво развитие и по-достоен труд.
В заключение бих искал да изкажа силната ни подкрепа за позицията на Глобалните Синдикати, МКП и Синдикалният Консултативен Комитет към ОИСР , която ще бъде изложена пред срещата на върха на Г-8/Г-20 по-късно този месец в Онтарио (Торонто). Искам да отлича три от предложените действия:
- Трябва да изградим нова парадигма на глобално управление, базирано на пълна заетост.
За целта е необходимо да се създаде постоянна работна група към Г-20 по въпросите на заетостта, която да включва социалните партньори, национални министерства на труда и МОТ. Да се свика втора среща на Министрите на труда на Г-20, на която да се поканят представители на социалните партньори за формални консултации и участие в срещите на върха на Г-20 и в заседанията на съвета за финансова стабилност.
- Трябва да спрем спекулативните атаки върху национални валути и да създадем справедливи данъчни норми, а именно да се наложи принципът на прогресивно данъчно облагане, както и да се въведе данък върху финансовите транзакции.
- Да гарантираме съответствие между икономически, търговски, социални и екологични политики на национално, регионално и глобално равнище. Това също така означава да се направи анализ на кризисните и след кризисни мерки, политики и препоръки на МОТ, МВФ, Световната банка, Международната Търговска Организация, ОИСР и всички структури на ООН на базата на стандартите на МОТ и Глобалния Пакт за Заетост. Пълната ангажираност и участие на социалните партньори в този процес е от първостепенно значение".
/КП/
Източник: Информационна агенция КРОСС
