Москва, Русия /КРОСС/ Русия трябва да преосмисли политиката си на Балканите, пише днес в редакционна статия в "Независимая газета" н.с.към Института по проблемите на международната сигурност Алексей Фененко.
"Миналата седмица действията на България се разминаха с руските интереси. На 11 юни министър-председателят Бойко Борисов обяви намеренията на страната да се откаже от участие в проекта "Бургас - Александруполис". На 12 юни зам.-министърът на външните работи Марин Райков заяви, че за България газопровода "Набуко" е по- важен от руския проект "Южен поток". София досега не е денонсирала договорите по двата проекта, но нейните стъпки могат да задържат тяхната реализация", пише в статията. Според автора, зад тези действия стои много по-сериозен проблем. През 2000 година Русия обяви политиката си на "енергиен диалог" и последователно сключи договори с Хърватия, България, Унгария и Гърция и през 2007 година, на базата на тези договори, започнаха трите големи проекта: нефтопроводът "Бургас - Александруполис", нефтопроводът "Констанца - Триест" и газопроводът "Южен поток". Но за тяхната реализация започна да пречи разработения от ЕС газопровод "Набуко" за доставка на централноазиатски газ през България и Турция за Централна Европа. Последните стъпки на България нанесоха удар по тази система. Отказът на София от участието в проектите лишава Русия от ключова транзитна страна, пише авторът, тъй като и другите страни могат да последват нейния пример. Руските експерти виждат зад тези събития натиск от страна на ЕС и САЩ над балканските страни. Но проблемът е много по-сложен. Разпадът на Югославия и изострянето на турско-американските отношение даде надежда на България, че може да стане регионална държава. За постигането на тези цели София иска да стане опора на американското влияние в Южна Европа, което пък ще доведе до нарастването на антируския елемент в българската политика. Отказът на правителството на Бойко Борисов в енергийните проекти с Русия довежда този процес до завършек, смята Фененко. В тази ситуация, според автора на статията, Русия трябва да преосмисли своите приоритети на Балканите и Москва трябва да се бори за запазването на "българския ресурс", като същевременно трябва да помисли и за намирането на алтернативен партньор. Авторът посочва три варианта: първият - развиването на отношенията с Турция, вторият - засилването на диалога с Румъния, и третият.- засилване на връзките с Унгария.
В заключение руският експерт пише: "Зад енергийните проблеми се виждат и бъдещите военно-политически проблеми. От 2004 година руските експерти се страхуват, че настъплението на НАТО в Румъния и България може да измени съотношението на военноморските сили в Черно море. Превръщането на София в опора на САЩ може да създаде условия за осъществяването на този сценарий. Ще се възползва ли Русия от турския, румънския и унгарския ресурс, за да не изпусне ключовите си позиции на Балканите?".