Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Цената на здравеопазването непрекъснато нараства. Публичните разходи за здравеопазване за средния европеец са 73%, а за българина са 60% от общите разходи.
Средните разходи на едно лице у нас за последните 10 години са се увеличили повече от 3 пъти и от 55 лв. са достигнали 155 лв. през 2008 г., съобщи председателят на БСК Божидар Данев. При това положение излиза, че темпът на нарастване на тези разходи изпреварва темпа на увеличение на доходите.
През последните години държавата задържа значителни средства във фискалния резерв, вместо да ги финансира в здравеопазването. В края на т.г. се очаква средствата на НЗОК в резерва да бъдат над 1,690 млрд. лв., е друга констатация на работодателската организация. Оттам настояват бюджетът на здравната каса да се отдели от консолидирания държавен бюджет. Да се възприеме същият ред и при пенсионните плащания, а отделните министерства да внасят сумите така, както прави всеки работодател, за да са напълно прозрачни собствените им бюджети.
Към януари 2010 г. е установено, че 1 600 000 души у нас не плащат осигуровки и това създава сериозни затруднения на системата. Вярва ли някой, че зъболекари, лични лекари и нотариуси печелят месечно по 420 лв., колкото е минималният осигурителен праг и на колкото масово се осигуряват, попита Данев.
Работодателите предлагат да се въведат нови по-високи минимални осигурителни прагове за някои категории самоосигуряващи се лица. Пенсионерите, които работят на трудови договори, също да плащат здравни вноски.
Реалният сектор осигурява 57,3% от бюджета на НЗОК, при положение че прави вноски само за 33,4% от всички осигурени лица, показват изчисления на БСК. 1,432 млрд. лв. е приносът на заетите в частния сектор, държавното участие е изчислено на 1,068 млрд. лв. Същата трябва да бъде и пропорцията в управлението на тази институция, предлагат от БСК. Сега в 9-членния управителен орган бизнесът има само един представител.
Съгласно Закона за здравното осигуряване вноските се внасят до 10-о число на месеца. При забавяне фирмите плащат заедно с дължимата законна лихва. Практика е през последните 20 години държавата, която също се явява работодател, да внася дължимите здравни вноски с тримесечни трансфери, без обаче да плаща лихва за закъснението. Това е закононарушение, смятат от БСК.