Гърция се готви за нов преглед на усилията си за оздравяване на бюджета от министрите на финансите на еврозоната, надявайки се на план за подкрепа от партньорите си в момент, когато мерките за строги икономии раздухват социалното напрежение.
В понеделник и вторник гръцкият министър на финансите Георгиос Папаконстантину ще се опита на среща в Брюксел да убеди колегите си в способността на своето правителство да приложи мерките за икономии с цел оздравяване на публичните финанси въпреки упоритата рецесия и социалното недоволство. Според дипломатически източници в Брюксел предстои министрите да обсъдят условията за обещан преди повече от месец план за оказване на помощ, който да позволи на страната да взема заеми при по-умерени лихви. Нашите партньори признават волята ни да оправим нещата у нас, но също така признават, че Гърция не може да бъде изоставена сама в борбата срещу международната спекулация, пише премиерът в материал, публикуван днес в проправителствения вестник “Та Неа“. С дълг от 300 милиарда евро Гърция трябва да получи тази година заеми от 54 милиарда, за да се рефинансира, от които 20 милиарда до месец май. Тя трябваше да се съгласи да плаща лихви над 6%, за да получи 13 милиарда евро при две първи облигационни емисии, направени тази година. Колкото до прилагането на оздравителния план, целящ публичният дефицит да бъде намален тази година от 12,7% на 8,7% от БВП, според европейски дипломатически източник очаква се преговорите в Брюксел да преминат относително мирно заради последните мерки, приети от гръцкото правителство през март, които затягат още повече огласените в плана от януари. Основната част от препоръките на Екофин, които трябваше да бъдат приети до средата на май, вече са законно в сила и се прилагат, твърди гръцкото министерство на финансите в междинен доклад, който предаде тази седмица в Брюксел – което впрочем бе длъжно да направи заради режима на почти пълна опека, наложен на страната от партньорите на Гърция. Мерките включват големи съкращения на заплатите в публичния сектор, замразяване на пенсиите и покачване с два пункта на ДДС – на 21%. Те станаха причина на улиците да излязат десетки хиляди протестиращи хора и предизвикаха две национални стачки за петнадесет дни. В своя доклад обаче министерството на финансите не изключва вероятността да се наложи още по-голямо затягане пред вид икономическото забавяне. Възможно е рецесията да надхвърли минус 0,8% през 2010 г., което е много повече от предвидените минус 0,3%, се изтъква в доклада. Това може да наложи допълнителни мерки. Данните за безработицата също не вдъхват оптимизъм с регистрирания скок през декември на 10,2% от 8,9% година преди това. Европейският комисар за икономиката Оли Рен вече предупреди, че до лятото ще направи равносметка на прилагането на исканите от години от страната структурни реформи, за да се гарантира жизнеспособността на пенсионната система и да се освободи пазара на труда. Дотогава гръцкото правителство разчита да уравновеси в края на март тежестта на взетите мерки със закон, предвиждащ офанзива срещу измамите и увеличаване на данъците за най-високите доходи.

/БГНЕС/