Тази пресконференция беше замислена отдавна за една рекапитулация, да осмислим или преосмислим антикризисната програма. Да осмислим как ще се развиваме през следващото десетилетие, каза президентът Георги Първанов в началото на специалното си изявление, предаде репортер на БГНЕС.
Тези теми ще бъдат акцент на моето изявление. Това е израз на последователността на президентската институция от септември, януари, когато коментираме тези въпроси, напомни Първанов. Тогава, през септември, поставих формулиране на антикризисното развитие на страната. Не можем да я формулираме, ако не знаем посоката и към какъв модел на икономическо развитие се стремим. Кризата променя изходните равнища за излизане от кризата, когато и да се случи това. Самият модел на растеж и на България и на Европа е изчерпан според експертите, посочи държавният глава. През януари отново коментирахме тази тема, защото и в Европа набира сили дебатът за Европа 2020. Кои ще бъдат новите приоритети, какъв модел на социален модел преследваме, това също е в центъра на проекта Европа 2020, каза Първанов. Научихме, че и кабинетът готви такава програма, дори се заговори и за Закон за кризата. Въпросът на въпросът е за съдържателната връзка между двата документа. Не може да се води политика на парче, а да има стратегия за излизане от кризата - България в Европа 2020. Би било много лошо ако от Брюксел ни се спуснат някакви параметри, друг е въпросът дали може да ги изпълним. Постижими ли са параметрите за България, зададе риторичен въпрос Георги Първанов. По време на моите срещи с политическите лидери в Брюксел разговорите бяха как да се скъси дистанцията между България и старите членки. Най-голямата заплаха е след кризата ние да останем на дъното. Не бива да има Европа на три нива. Не бива да се оставяме на кризата, да я управляваме. Всеки ден да се води необходимия диалог с бизнеса и с хората. Моята прогноза е, че поради самия модел на българската икономика, кризата ще бъде по-дълбока и ще продължи по-дълго, заяви президентът Георги Първанов. Той каза, че очевидно през следващите месец и половина няма как да се излезе от икономическата криза. Първанов отказа да коментира хипотезите на кабинета и управляващото мнозинство и заяви, че не бива да градим кризисните си мерки и политика на пропагандни тези. Той отбеляза, че кризата не само не отслабва, но и се задълбочава. Според него един от тежките аргументи в тази посока е неизпълнените финансови задължения на държавата към фирмите, което е основна предпоставка за междуфирмената задлъжнялост, оттам фалитите и безработицата, спадане на потреблението и жизнения стандарт. Според Първанов спадът в икономиката продължава и се отразява на социалното измерение. Кризата засяга и малкия и средния бизнес, каза Първанов. Според него е необходимо преразглеждане на досегашната антикризисна политика – необходим е друг подход. На базата на анткризисния доклад, настоявах да има една активна анткризисна политика, чрез стимулиране на фирми и потребители, каза президентът. Предложих да има минимален структурен дефицит, който да даде глътка въздух на фирми и граждани, заяви Първанов. Иначе сега бюджетният дефицит набъбва, твърде вероятно е да стигнем дефицит 1,8-2, но това е дефицит, който се формира от обстоятелствата, каза Първанов. Боя се, че твърде много закъсняхме, каза президентът – безработицата влиза в двуцифрени измерения. Според него се налага актуализация на бюджета. Георги Първанов заяви, че не споделя вдигането на здравноосигурителната вноска от 8 на 10% и на осигурителния доход от 260 на 400 лева. Иначе той подкрепя и поздравява правителството за отпушването на Европейските фондове, но отбеляза, че са необходими достатъчно проекти.
Относно “Стратегия 2020” и предстоящото й обсъждане в Брюксел Първанов заяви, че не знае каква е българската позиция по въпроса. Знам, че вчера е имало обсъждане и се надявам да има видим резултат, каза той и допълни, че подобен въпрос не може да се обсъжда в лабораторните условия в кабинета на един и друг министър само. Според него това са фундаментални, стратегически въпроси, свързани с развитието на модела на българската икономика, на енергийните показатели, на равнището на доходи в страната, за инвестициите в образованието и т.н. България трябва да намери своето място в Европейския съюз на базата на реалната оценка на това как ще изглежда страната на изхода от кризата, каза президентът. Той даде пример с изискването 3% от БВП на страните от ЕС да отиват за инвестиции в научната дейност. Едва 0,3% се заделят за наука и изследвания в България, каза той и запита как ще съумеем да преодолеем тази огромна разлика, ако не искаме да сме отново на опашката. Сред европейските цели има и такива като 75% заетост на населението между 20 и 64 години. В България равнището на заетост е 60% в този възрастов диапазон, заяви президентът. “Когато започнахме подготовката на “Стратегия 2020” поканихме министър-председателя, икономическия екип, хора на науката и много бизнесмени с идеята да се направи една стратегия, която ще има консолидираната подкрепа и ще изразява единната ни воля и ще има широката обществена подкрепа”, каза президентът. Този документ трябва да бъде изработен при максимално мобилизирана експертна подкрепа, смята той. Нямам самочувствието, че най-добрите експерти са в президентството, макар че работим перфектно, надявам се и в МС да не мислят, че само там е концентриран експертният потенциал. Сега е моментът да се опрем на знаещите и можещите, добави още държавният глава. В заключение президентът заяви, че не ни трябват битки между институциите, трябва ни битка срещу кризата. Нека да насочим енергията си към извеждането на България към качествена позиция след кризата, призова президентът Георги Първанов.

/БГНЕС/