Проблемите в Лом - прииждащият Дунав и безработицата

Нивото на река Дунав край Лом достигна до тревожните 801 сантиметра, предаде репортер на БГНЕС. Кметът на общината Пенка Пенкова и свикания кризисен щаб за пореден ден бяха в пълна готовност да действат при опасност.
В същото време на брега на реката ломчанлии се бяха наредили и непрекъснато следяха нивото й. Гражданите на дунавския град и до днес помнят големите наводнения от 2006 година - тогава наистина водата стигала "чак до площада".
"От какво да ме е страх? Аз съм на високото", отговаря смело един от застаналите край брега. "Страшното е само при ниските къщи, че им се пълнят мазетата", прекъсва го друг. Има наводнени къщи от придошлите подпочвени води, разказва и кметът на Лом Пенка Пенкова, която допълва, че най-застрашени от водната стихия са районите по поречието на Дунав, както и по поречието на река Лом. Това всъщност са ромските къщи, които са направени от неустойчиви материали и още повече затрудняват ситуацията. Оказва се, обаче че решението е просто. Още през 2007 година е започнало изграждането на ограждащо съоръжение край най-ниската част на града, близо до Дунавския парк и при опасната свлачищна зона. Проектът е възложен на общината от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но е замразен през 2008 година поради липса на средства,
разказва Пенкова. През 2009 година строителните работи започват отново. В момента по съоръжението не се работи, тъй като е спряно с т.нар. акт 10, а и освен това ... е под водата. За финансирането на проекта са били отделени около 4 млн. лева до момента и са необходими още толкова, обяснява кметицата.
И хората край речния бряг знаят за стената и се вълнуват. "Тя ще бъде стъклена и 20 метра висока, сигурно ще е дълга около 800 метра. Ама, ние няма да го доживеем", казва песимистично настроен пенсионер и тихо добавя, че едва ли ще има пари за изграждането.
Само един поглед на градовете и селата в цяла Северозападна България е достатъчен, за да доведе всеки турист до извода, че парите тук не стигат за нищо. По пътищата зеят огромни дупки, сградите са стари и неподдържани, къщите най-често са необитаеми. Тази теза се потвърждава след разходка из ломските села Добри дол, Сливата и Орсоя. "Няма пари за нищо", обясняват в селата. Населението е предимно от възрастни хора, които отглеждат кокошки, кози, овце, овошки и зеленчуци за изхранване. Към посаденото в градината се добавя и пенсията, разказват старите хора. Работа няма. Пари няма. Всички млади хора са в Лом, Видин или в София. "Аз на нашия край му викам Северозападнала България", смее се дядо Никола. Таня от село Сливата живее с 35 лева на месец и е самотна майка на 18-годишно момче. Тя не работи, защото няма къде. "Страх ме е повече от безработицата, отколкото от наводнения", категорично заявява тя. В селата от района разказват, че циганите надвишават като бройка българите. Влизат в домовете на хората и крадат без никой да е в състояние да им се противопостави.


/БГНЕС/

Станете почитател на Класа