Данните за изпълнението на бюджета за 2009 г., които бяха публикувани в края на миналата седмица, показват годишен дефицит по консолидираната програма от 529.5 млн. лева или 0.8% от прогнозния БВП, коментират от Института за пазарна икономика.
От една страна дефицитът съвпада с неотдавнашните заявки на правителство за бюджетен дефицит в рамките на 500 млн. лева за годината. От друга страна, обаче, бюджетът за 2010 г., приет в началото на декември миналата година, залагаше прогноза за балансиран бюджет през 2009 г. В този смисъл правителството не успя да изпълни прогнозата си за нулев дефицит, която само беше направило само преди два месеца. Да не говорим, че окончателният баланс значително се отдалечава от официалния бюджет за годината, който залагаше излишък от 3%, базиран на нереалистични допускания за приходната част по време на криза.
Както неведнъж сме отбелязвали, все по-голямото разпространение на настроения за толериране на малък дефицит са наклонена плоскост, която е много вероятно да доведе до опасно разхлабване на бюджетната дисциплина. Разумната бюджетна политика беше сред основните аргументи на две от трите големи агенции за кредитен рейтинг, Moody's и S&P, когато неотдавна подобриха перспективата по кредитните рейтинги на страната съответно от стабилна на положителна и от отрицателна на стабилна. Стабилните бюджетни финанси биха послужили и като основен 'коз' на България в нейната амбиция за скорошно присъединяване към Валутнокурсовия механизъм 2, или т.нар. чакалня за еврозоната. Бюджетните данни за 2009г. разкриват не толкова година на криза, колкото една изборна година. Докато бюджетните приходи по консолидираната програма се свиват с почти 11% в реално измерение (т.е. като изолираме ефекта на инфлацията) спрямо 2008г., разходите бележат несъразмерно малко намаление от около 2% реално. При приходите и разходите в централния бюджет ситуацията е същата - сериозен спад на приходите и символичен спад на разходите. Причините зад сериозното намаление на приходите се крият най-вече в по-ниската събираемост на данъчните приходи заради намалено вътрешно потребление и вследствие на това - свит внос, по-ниски цени на горива и основни суровини на международните пазари (което рефлектира върху приходите от ДДС по вноса) и намалени печалби в корпоративния сектор заради икономическия спад. От страна на разходите прави впечатление реалното увеличение на парите за заплати и възнаграждения в публичния сектор с над 3% реално както в републиканския бюджет, така и в консолидирания бюджет, въпреки официалната отмяна на планирания ръст на заплатите през 2009г.

/БГНЕС/