В БАН представиха книгата „Науката в България в началото на 21 век. Анализ”. Книгата представлява цялостен анализ на състоянието на науката до този момент у нас, който до сега не е правен. Книгата дава отговор на въпрос „Кой кой и в българската наука?”, съобщиха от пресцентъра на БАН.
Липсата на такъв анализ безспорно поставя българската наука в недобра светлина не само у нас, но и в чужбина. Така се дава възможност да се разпространява неточна информация и погрешни изводи за науката в България. Липсата на адекватен анализ за науката е важна причина да не се стигне до изработването на национална стратегия за развитие на науката и научните изследвания в България в краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива. Очевидно е, че не можеш да чертаеш стратегия за бъдещето, без да познаваш задълбочено и цялостно реалностите и проблемите на настоящето.
В ЕС около 65% от научните изследвания се провеждат в изследователските организации и институти и в индустриалните изследователски сектори. Останалите са в университетите.
Във всички европейски страни научните организации се финансират основно от държавата – средно 80% от бюджетите им идват от държавна субсидия и 20% от собствени приходи от проектно финансиране (договори), продажби на научен продукт, дарения и др. В БАН и ССА – близо 50-60% от бюджета е от субсидия (за институционална издръжка), а останалото е от проекти за научни изследвания. В България, по данни на НСИ, през 2007 г. има 493 организации, провеждащи научни изследвания. От тях 264 са в сектора на предприятията, 147 в държавния сектор, 58 в сектора висше образование и 14 в сектора на нетърговските организации. В България БАН е най-голямата научна организация, като в момента в нея има 69 научни звена (институти и лаборатории), които след реформата ще се намалят на половината. За сравнение с други страни в Европа: Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Словакия, Австрия, Германия, Франция, Италия, Испания, в техните академии и сродни институции, броят на институтите варира между 50-80 и повече (Испания 143, Италия 107, Австрия 65, само в Холандия са 17)
В ССА има 24 института. В 6-7 университети (от 42) се създава научна продукция, призната в международен план – СУ, МУ-София, ХТМУ-София, БУ „Проф. Асен Златаров”, ТУ-София, РУ „Ангел Кънчев”.В книгата има раздел за финансиране на науката в България. Дадени са много данни в динамика и в сравнителен план с други страни, но навсякъде стоим на последните или последното място с незавидните 0,48% от БВП, а за 2010 г. този дял намалява на 0,30%. По отношение на научната продукция, България се намира на 45-то място в света, сред класираните 144 страни. По брой цитирания на научни трудове, нормирани за 1 милион население, България е на 39-то място.
По научни институции публикационната активност в България изглежда така: на БАН се пада 54% от научната продукция, СУ – 17%, Медицински университет – София – 10%, ХТМУ – 5%. Останалите университети са под 1% (от класирани 24 университети).
В книгата са поместени по-нататък разнообразни данни за участието на българската наука в европейското и световното изследователско пространство, за патентната дейност, за обучението на кадрите в науката (докторантурата) – тук ще посоча само, че най-много докторанти се обучават в БАН и СУ – по 700 души в двете институции.

/БГНЕС/