Дълбоко се надявам, че политиката на президента Доналд Тръмп ще направи всичко възможно да спре този безразборен теч на парите на американския народ, посочи бившият председател на НС

Бих нарекъл новото правителство на компромиса. А там, където има компромис, винаги има и проблеми. Дълбоко се надявам то да бъде мъдро и устойчиво, защото целият този компромис е направен единствено в името на българското общество.

Това заявява пред "Труд" бившият министър на културата и бивш председател на парламента Вежди Рашидов.

По думите му в кабинета има хора с богат опит.

Хората много дълго време очакваха правителство и живяха в несигурност, без стабилитет и в пълна деморализация на обществото.

Онова, което ми дава надежда е, че вътре има хора с опит, с експертност, доказали себе си като политици - като се започне с премиера Росен Желязков и неговия дългогодишен опит, през Теменужка Петкова, Георги Тахов, Гроздан Караджов, Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов, Георги Георгиев и други - това са все хора, доказали себе си. Дано бъде.

Запитан бюджетът ли е тестът за успеха на сегашния кабинет, той отговаря:

"Както често народът казва - всичко е за едни пари. Така че тук става въпрос за средства, които са необходими както за инвестиции за развитие на страната ни, така и средства за живота на хората.

Затова тази тема е винаги актуална и много чувствителна. Бих казал, че това не е тест, а необходимост за нашето съществуване. А тестът предстои - това е моментът от влизането ни в еврозоната", посочи той.

Скандалите в парламента

Рашидов коментира и случващото се в парламента през последните месеци.

"Погледнато отстрани нещата са или много смешни или много тъжни, но в случая няма как да бъдат смешни, а по-скоро остава тъгата и горчивият привкус под езика.

За съжаление имаме парламент, който не само че не може да бъде критерий и пример за когото и да било, а по-скоро ражда на моменти чувство за срам и обида. Хората не заслужават това.

Но нека се наиграят... Да се надяваме, че ще дойдат и по-добри времена - би било добре да имаме управление и парламент не само за уважение, но и за респект", допълни бившият председател на НС.

Кръгът Капитал

Вежди Рашидов прави своя коментар и за грантовите медии у нас и зависимостите им от финансирането отвъд Океана.

"По този проблем аз съм реагирал много отдавна. От години аз биех тази камбана за измислената соросоидна агресия и платена медийна манипулация на кръгове като Капитал и Медиапул.

НПО-тата на "Америка за България" харчеха парите на американския данъкоплатец основно за отглеждане на децата, израснали в обятията на тежката комунистическа номенклатура.

Всяка идеология е свещено право на избор на всеки, но тук не говоря за обикновените вярващи комунисти, които бяха излъгани от една идеология, а за деца, обгрижвани от върхушката на комунизма, образовали се в съветски, наши и чужди елитни училища, служили вярно на КГБ и ДС, а днес техните отрочета са станали крайни антикомунисти и демократи, обгрижени с парите на американските данъкоплатци.

Щом те са демократите на България, отхранени с американски пари, то си задавам въпроса - а ние, деца от сиропиталищата и на обикновените хора, които милеехме и мечтаехме за американската свобода и тайно рисувахме Статуята на свободата в Ню Йорк и слушахме забранените песни на Бийтълс, то точно ние бяхме обявени за врагове на тази свобода от едни тунеядци.

Нахалството стигна дотам да си позволят да разделят обществото ни на умни и красиви и на не толкова умни и грозни. Наскоро имах един случай - една дама, прегърнала друг, да ме пита какво не им харесвам на тях, соросоидите.

Загледах се, бях ужасен - нито бяха красиви, нито толкоз умни. Единствено онова, което имаше в тях, е голямата им амбиция за власт, за която бяха готови на всичко. Най-обикновени кариеристи", заявява още Вежди Рашидов.

"Аз бях човекът, който пред една американска посланичка през 2012 година се противопоставих на дейността на едно американско НПО - че е опасно за малката ни държава да се насажда омраза, защото това, което прави с парите си, е да развращава и да създава ненавист сред млади и стари, и сред българската интелигенция.

В рамките на четири години под диктовката на един платен колонкаджия на Сорос за това, че попречих да крадат дома на един велик български скулптор, бях мишена, за която "Америка за България" похарчи много средства, а кръгът "Капитал" бяха ми зачислили една човекоподобна особа, чиято роля беше да следи всяка моя изпусната дума.

И сутринта започваха с платени тролове и медии-бухалки нападки плюс протести.

Дълбоко се надявам, че политиката на президента Доналд Тръмп ще направи всичко възможно да спре този безразборен теч на парите на американския народ, защото с тези пари не само отглеждат соросоиди, а и превръщат всички симпатизанти на американската свобода и демокрация в поредните русофили.

Това става благодарение на грешната политика на тези НПО-та, станали агресивни и изживяващи се като хора, които управляват нашата страна. България след такива мечешки помощи винаги трудно се е възстановявала години наред. Нямаме нужда от такава помощ", твърди Рашидов.

Най-тежкият проблем

Запитан кой е най-тежкият проблем с грантовите организации и медии в България, Рашидов зявява:

"Аз смятам, че са медии, които се финансират чрез чужди фондации, изпълняват и съответните поръчки, за които им се плаща. За мен са важни онези медии, които отразяват моето всекидневие, моята посока на мислене, моят път, който желая да извървя и да опазя душевната си хигиена. Научен съм да живея както с радостите, така и с болките не на някой друг, а на моя народ и моята държава.

Аз казах, че това са медии, които отразяваха и тиражираха всяка моя изпусната дума, но никога не написаха нито един ред за мой успех. Ако това са свободните медии и това е свободата на словото - благодаря, не искам такава свобода, окована във веригите на лъжите. Аз съм живял и познавам талантливи български журналисти и медии, към които тая уважение и респект.

Истинският журналист е лакмусът и документалистът на времето и аз познавам много такива журналисти. Техният морал, журналистическа съвест и етика не се продават, те не са толкова евтини.

Българинът е горд и достоен човек. Българинът е страдал, но винаги сам се е вдигал на крака.

Аман от купени съвести и продажни души, защото това е характерна черта на предателството. Такива хора са готови да продадат дори и най-близките си. Познавам много от тях и винаги съм се чудил кое им е умното и кое им е красивото.

Едни "пеликани", чийто апетит стига дотам да си пълнят гушите с чужди пари. И някои от тях дори станаха богати. Но в крайна сметка това няма никакво значение за историята, защото в България винаги е имало изключително талантливи и умни хора - те са тихите двигатели на живота ни и на бъдещето ни. Хора, които осмислят историята, живота и са еталон за бъдещите поколения. Това е истината, а останалото е една платена лъжа", допълни той.

Ролята на държавата

На въпрос каква е ролята на държавата в тази ситуация, той отговаря:

"Държавата трудно би могла да има роля, защото тези хора в годините бяха имплантирани по един или друг начин във властта. В началото - през министри, после - и в самите партии в зависимост от слабостта на определени лидери, те бавно превземаха територии и властови позиции. Това наблюдавах в годините. Това се нарича на обикновен политически език пълзящ преврат.

Станахме свидетели как през тях се разчистваха неудобните и се изпълняваха нарежданията на посолските Гали и така подчинявайки волята на ръководителите, те контролираха политическата ситуация. Това се случва с някои партии. Но в крайна сметка - какво от това? Нито ги прави по-талантливи, нито по-красиви. Затова сме на това дередже - окаяна държава, пълна с шарани и шарлатани".

Той е категоричен, че соросоидните мрежи са пуснали пипалата си в българската култура.

"Тиражираха несъществуващи награди, голи номинации и налагаха слугинските имена на "творци", които за пари са готови на всяка измислица. Действаха по системата, че една лъжа повторена сто пъти, става истина, а много истини потъваха в тишината на забвението.

Незнайно защо големите "таланти" вместо да се реализират по американските земи, където бяха отишли, се завърнаха, за да наложат посредственото си творчество чрез шума на грантаджийските медии.

Една лъжа може единствено да отрови всекидневието ни, но талант с пари не се ражда.

Аз лично имах такъв случай, когато един богат лидер на малка партия реши да вземе моя чирак в ателието и, наливайки много пари в неговата посредственост, да ме накаже. Но така не става. А колкото до българската култура - тя има други пътища на развитие, защото оценката за нея е във времето, а не е в чужди НПО-та или в кръга "Капитал"", смята Рашидов.