Тя е имала връзка с Елвис Пресли. Години наред се бори с всеобщото схващане, че дължи кариерата си на друг мъж - режисьорът Питър Богданович. Накрая успява.

И използва успеха си, за да говори за женското здраве и промените, които идват със старостта. Тя е Сибил Шепърд и на 18 феврури навърши 75.

Всичко започва, когато е едва на 16 години. Тогава печели тийнейджърски конкурс за красота в южния американски град Мемфис. Така родената на 18 февруари 1950 г. Сибил Шепърд започва кариерата си на модел.

Следват снимки за списания, благодарение на които я открива режисьорът Питър Богданович. Той я кани да участва във филма му The Last Picture Show (1971), по време на чийто снимки двамата започват връзка.

През 1972 г. тя се мести в Лас Вегас, където се сближава с Елвис Пресли, с когото се познават още от родния ѝ Мемфис.

Години по-късно тя признава, че са имали връзка, но "онзи Елвис, когото познавах в Мемфис, беше много различен от Елвис в Лас Вегас". Всъщност тогава легендарният певец е имал връзка и с друга жена, но Шепърд разбира това по-късно.

Докато е в Лас Вегас, Богданович не спира да я търси и двамата подновяват отношенията си след авантюрата ѝ с Пресли. Шепърд се снима и в следващите му два филма "Дейзи Милър" (1974) и At Long Last Love (1975). И двата нямат особен успех и играта на Сибил е подложена на критики.

Първият ѝ голям филм е "Шофьор на такси" (1976) на Мартин Скорсезе. Тя определя снимките му като "един от най-щастливите моменти от моята кариера".

Отбелязване на 40-ата годишнина от излизането на "Шофьор на такси" по кината, Ню Йорк, 21 април 2016 г.

"Никога няма да забравя сцената как се возя из Ню Йорк в едно от онези големи стари нюйоркски таксита, с Мартин Скорсезе на предната седалка, човека със звука в багажника и оператора. Това беше просто магия."

Дори участието ѝ в легендарния филм с Робърт де Ниро обаче не успява да промени факта, че гилдията по онова време я възприема просто като "гаджето на Богданович". Двамата прекратяват връзката си през 1978 г., а тя се връща в Мемфис, където се омъжва за първия си съпруг Дейвид Форд.

След серия неуспешни опити да възроди кариерата си, Шепърд дочаква звездния си час с ролята си в известния детективски сериал "Съдружници по неволя" (1985), в който си партнира с Друс Уилис.

Сибил Шепърд позира с третата си награда "Златен глобус", 21 януари 1996 г.

Отношенията между двамата са обтегнати и това е видимо за всички по време на снимките. Въпреки това тя печели с ролята си две награди "Златен глобус". Докато сериалът все още тече Шепърд ражда близнаци и в крайна сметка това допринася и за неговия край.

Между 1995 и 1998 г. тя участва и в друг популярен телевизионен сериал - "Сибил". Героинята ѝ в него много напомня на самата нея - актриса, която се мъчи да пробие с роли във второразрядни филми и нискобюджетни сапунени сериали. За тази си роля Шепърд взима третия си "Златен глобус".

През това време тя се превръща в една от най-канените гостенки в хитовите американски токшоута. Става и лице на козметичния гигант L'Oreal.

През 2000 г. Шепърд издава автобиографията си, в която разказва "как преживях конкурсите за красота, Елвис, секса, Брус Уилис, лъжите, брака, майчинството, Холивуд и неустоимото желание да казвам това, което мисля".

Успоредно с актьорската си кариера, тя се изявява и като успешна певица с 10 издадени албума. През 2004 г. Шепърд прави турне в САЩ и Европа с кабаретни изпълнения.

Сибил Шепърд (вдясно) заедно с Патрисия Шрьодер от Камарата на представителите на Конгреса на САЩ

по време на изслушване за лекарство, изписвано за аборт, 28 юли 1992 г.

На фона на всичко това Сибил използва популярността си, за да говори публично за женското здраве. В края на 90-те тя става и лице на кампания, посветена на менопаузата.

"В Холивуд има огромен страх от остаряването. Това никога не е тема на разговор на вечеря. Винаги съм свързвала менопаузата със стареенето. Не исках да призная, че остарявам", казва по този повод Шепърд пред "Ню йорк поуст" през 1999 г.

В други свое интервю актрисата споделя, че дълго време жените в САЩ "просто съществуват": "Цял живот са ни казвали да не говорим. През 50-те не можеше да се говори за раждането или дори [за това какво е] да си бременна по телевизията. И след това постепенно нещата се промениха."

"Добре е да говорим за раждането, после - за менструацията. Първо започнах застъпничеството си за женското здраве в областта на репродуктивната свобода, а следващият етап беше да извадя менопаузата на показ".