Признаците на съживяване на икономиката на ЕС подсказват, че вероятно следващата година няма да бъде толкова тежка колкото е тази. Прогнозите на най-песимистичните анализатори от спад на икономиката 2-2,5%, вероятно няма да се сбъднат и стойностите ще бъдат по-ниски. Това заяви в специално интервю за БГНЕС Красен Станчев, председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика.
Трудно е да се даде точна прогноза за динамиката на развитие на БВП, тъй като в България нещата не зависят от вътрешното търсене, а икономиката е много отворена. Всеки продукт или услуга, които се произвеждат у нас по някакъв начин са свързани с външно търсене. Станчев очаква спад на цените в туризма и транспорта с около 10-15 %, а съживяване в гражданското строителство не се очаква. Възможно е обаче да има съживяване в индустриалното строителство. Станчев обяви, че включването на "Марица Изток 1" в икономиката на страната през следващата година ще има положителен ефекти, като индустриалното производството само поради този факт ще нарасне (или не би се свило) с около 1 %, а енергетиката ще постигне по-голяма независимост от руски енергоресурси. Икономистът предполага, че най-вероятно банковите лихви ще бележат спад и през следващата година, а банките ще запазят своята стабилност. Едва ли през следващата година ще има голяма разлика в размера на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). "Преди две години размерът на ПЧИ като дял от БВП бяха около 30 %, това никога няма да се повтори. Не си представям нормална стопанска година, когато чуждестранните инвестиции са повече от 10 %", посочи Станчев.
Икономистът определя като правилни първите стъпки и мерки на правителството за справяне с кризата - от гледна точка на техниката на правене на бюджета, на свиване (макар и недостатъчно) на определени разходи. "Това е правителство на малцинството и в тази рамка това е почти единственото възможно, което можеха да направят", обясни той. По думите му, ако правителството беше с мнозинство, е могло да избегне споровете за увеличаването на пенсионната възраст (а да освободи от данъци онези, които искат и могат да останат на работа), или за структурираната „таблица на ранговете” (осигурителните прагове), въведена преди време по идея на министър Шулева. Тази таблица, според Красен Станчев, не пречи в ситуации, когато икономиката постоянно създава повече доход." Тогава, когато икономиката се свива това, тя става глупава и непоносимо вредна (което се вижда по споровете с профсъюзите). При нормално мнозинство тези оскъпяващи производството на благосъстояние „придобивки” можеха да бъдат премахнати, да се въведе или линейно облагане за пенсия и да се либерализира пазара на труд, добави той.
Свиването на бюджетния дефицит до 500 млн. лв., според Станчев е успех на правителството, предвид, че нерационално е изхарчена сумата от 7 млрд. (10 % от БВП) от предишния кабинет в периода ноември 2008 – юни 2009. Той не смята, че пенсионерите трябва да получат и по 25 лв. и изобщо да бъдат привилегировано съсловие. "За да могат бъдещите поколения да живеят по-добре като пенсионери не трябва да взимат повече, отколкото бъдещите поколения са съгласни да им дадат", включително чрез семейното преразпределение – реална и доброволна солидарност, на които държавното осигуряване пречи, посочи Станчев.
Според Станчев, засега правителството се представя добре, защото основата от която тръгна е била доста непретенциозна – "да оправи онова, което е било развалено от предшествениците му". Най-големите провали на предишните кабинети са свързани с нерационалното и скъпо функциониране на държавната администрация и изземването на собственост и доходи от населението. Това са т. нар. заменки на земи, злоупотребите с европейски фондове, които обаче не са толкова големи, колкото са злоупотребите с обществени поръчки или неспазването на закона, както в случаите с "Краун Ейджънтс" и АМ "Тракия" и АЕЦ "Белене". Организираната престъпност причинява на гражданите по-малки загуби на доход, от порядъка на 1 % от БВП, докато правителството традиционно злоупотребява с около 4 %.

/БГНЕС/