Центърът за изследване на демокрацията изнесе финалния доклад, който отчита резултатите от проекта „Усъвършенстване на информационното осигуряване на интеграционната политика на България към граждани от трети държави (ГТД)“, финансиран от Европейски фонд за интеграция на граждани на трети страни за периода 2007-2013 г. (BG EIF 2008/01-06: Подкрепа на анализи и изследвания, с цел разширяване на съществуващите бази данни), съобщиха от центъра.
В последните години настъпиха съществени промени в характера на миграционната обстановка в България вследствие на демократичните промени и членството на страната в ЕС. И ако до скоро България и Европейският съюз проблематизираха миграцията от две различни перспективи, то все повече националната гледна точка към миграцията започва да се доближава до общоевропейската. Предизвикателствата пред ЕС по отношение на миграцията се превръщат и в български проблеми. Направеното проучване в рамките на проекта показва, че практическата реализация на мерките и дейностите, свързани с прилагането на интеграционната политика спрямо граждани от трети държави, все още е твърде ограничена. Липсата на единна база данни за имигрантите в страната затрудняват институциите и организациите в прилагането на мерки към отделните групи имигранти. Оказва се, че и те самите имат изключително големи проблеми, свързани с администрацията в страната.
Основен фокус на проблемите на гражданите от трети държави е статутът на пребиваване и/или получаване на гражданство в Република България. Мнозинството от участниците в изследването от Западните Балкани желаят да станат български граждани и процедурите по получаване на гражданство са често използван пример при обсъждането на проблемите на имигрантите. Според тях тези процедури са непрозрачни, с неясни критерии и абсурдно дълги за кандидатите, включително тези от български етнически произход. За участниците в дискусията от Африка и Близкия Изток аналогичен проблем е съответно получаването на статут на постоянно пребиваване. Въпреки усложнения процес (или може би точно заради него), има периоди, в които имигрантите остават без легални документи за престой не по тяхна вина, а поради забавяне в работата на администрацията.
Известно е, че липсата на информация е благодатна почва за създаване на социални митове. Затова не е изненадващо, че приемащото общество възприема имигрантите толкова по-негативно, колкото по-чужди изглеждат те на местната култура. И обратно, най-позитивно се приемат именно онези мерки и политики, които имат за цел интегрирането на гражданите на трети държави към езика, културата и нормите на приемащото общество. Това създава реална опасност от расови и етнически конфликти, ако приемът на имигранти се увеличава, а информационното „затъмнение” по отношение на имиграцията в България остава същото. Пълният текст на доклада може да бъде намерен на интернет адрес: http://www.csd.bg/fileSrc.php?id=2920.

/БГНЕС/