Соня Стамболийска

Болниците в страната са застрашени да останат без специалисти по патоанатомия и анестезиология. Това заявиха за „Класа“ от Българския лекарски съюз. „Под 100 са патоанатомите у нас, което създава проблем за цялата система на здравеопазването, защото едно лечебно заведение не би могло да функционира без такъв специалист“, коментира главният секретар на БЛС д-р Димитър Ленков. По тази причина в Националния рамков договор за 2010 г. има изключение, че такива специалисти имат право да работят и на втори договор с друго лечебно заведение. Ленков обясни, че тези специалисти работят в доста неблагоприятни условия. „За разлика от другите лекари патоанатомите работят някъде в мазетата на болниците, където извършват аутопсиите“, добави главният секретар на БЛС. В неблагоприятните условия влизат и заплатите на патоанатомите. Те не работят по клинични пътеки и са оставени на възнаграждения, които се определят от управителя на съответното лечебно заведение. „Това дава възможност ножицата между най-ниското възнаграждение на лекар в здравеопазването и най-високото да достигне 15-20 пъти“, коментира още Ленков. 520 лв. е началната заплата на лекар патоанатом, докато началникът на отделение пък взима около 700 лева. Ниското възнаграждение кара много от тях да напуснат страната и да работят в западните страни, основно в Англия, Франция, Германия и др. Патоанатомите са разпределени неравномерно в страната. Те са най-много в градове, където има университетски центрове, и в областните болници. На ниво общинска болница пък работят на втори или трети трудов договор. „Специалистите от други специалности също са неравномерно разпределени. Болшинството от лекарите са концентрирани в големите университетски градове – София, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора“, обясни главният секретар на лекарския съюз. Той добави, че от близо 33 хил. лекари в страната, които се водят по официалния регистър на БЛС, 11 хил. лекари работят в София. Сред специалистите се наблюдава и тенденция на застаряване. Ленков даде пример с общинската болница в Павликени, където завеждащ хирургичното отделение е професор на 87 години, а детското отделение се управлява от 83-годишна лекарка.
Освен патоанатомите, кризата на специалисти е обхванала и анестезиолозите. От 1800 преди няколко години, техният брой сега е едва 800, като при тях средната възраст се увеличава. За поощрение на този вид специалисти в НРД 2010 г. е заложено, че 10% от клиничните пътеки, които плаща касата за хирургични интервенции, ще отиват за възнаграждения на анестезиолозите.
От БЛС коментираха още, че на изчезване са и лабораторните лекари. Една клинична лаборатория не може да съществува, ако не се ръководи от лекар със специалност клинична лаборатория. У нас обаче са регистрирани около 800 клинични лаборатории, а лабораторните лекари са само 280. Това означава, че на името на един лабораторен лекар фигурират понякога две или три лаборатории.
Според проф. Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет - София, задължително трябва да се направи дългосрочна стратегия за специалностите, които западат. „Съществува само един начин да се стимулират хората да избират тези професии - това са финансовите стимули“, коментира пред „Класа“ Митев. Той обясни, че решение на проблема със заплащането на специалистите може да се намери, ако се премахне изкуственото разделение между ръководството на медицинските университети и университетските болници.

---

Проф. Григор Горчев, съветник по здравната политика на президента: След десетина години можем да останем без подготвени лекари

---

След десетина години държавата може да остане без подготвени специалисти, ако продължим по същия начин да произвеждаме собствени кадри. Това заяви пред „Класа“ проф. Григор Горчев, съветник по здравната политика на президента Георги Първанов и ректор на Медицинския университет в Плевен. Той обясни, че най-голяма липса на специалисти има в общинските болници, но и в някои университетски болници също има недостиг на анестезиолози и хирурзи. Горчев коментира, че основният проблем с кадрите е по клиничните специалности. „В университета нямаме асистенти, които искат да преподават по анатомия, фармакология, физиология и други специалности, които не са много атрактивни и заплащането е символично“, допълни Горчев. Според него запазването на специалисти трябва да се осъществи чрез държавна политика.