Медиите не могат да вземат сами решение за новините на турски език, каза пред БНР Уляна Пръмова, генерален директор на БНТ, като коментира, че гледа добре на референдумите.
Според нея, при предстоящата промяна на Закона за радиото и телевизията не е лошо да се отчетат нагласите на обществото. За всички, които настояват обществените медии сами да вземат решение за сваляне на тези новини, тя повтори, че това не зависи от тях. " Не става дума за желание, новините на турски език се записани като програмна характеристика в индивидуалната лицензия на телевизията" уточни Пръмова. Тя каза, че е важно да не се бърка програмната лицензия с програмната схема. "Управителния съвет на телевизията определя програмната схема, но програмната лицензия дава параметри, в които тази програмна схема трябва да влезе", каза Пръмова. И там освен другите параметри има изрична програмна характеристика "Новини на турски език". Пръмова допълни, че по закон БНТ може да инициира промяна на програмната лицензия, но тя трябва да бъде аргументирана, когато има промяна на нормативната база. Ние нямаме аргумент да променим програмната лицензия при сега действащия закон. "Не виждам защо след като решението преди 10 години е било взето на политическо ниво, трябва сега да бъде прехвърлено в градината на БНТ", каза генералният . Това е въпрос, който вълнува обществото, каза и депутатът от ГЕРБ и председател на парламентарната комисия  по култура, гражданско общество и медии Даниела Петрова. Тя допълни, че след като има толкова много питания и след като всеки се опитва да прехвърля темата от институция в институция и към законодателната уредба, е редно този въпрос да се обсъди , да му се даде по-голяма гласност, да се чуе желанието на българските граждани и то да бъде уважено. "За това има процедури и не е лошо този референдум да бъде проведен" каза Петрова. Според Антонина Желязкова, директор на Международния център за изследване на малцинствата, появяването на идеята за референдум по въпрос, който засяга фундаментите на демокрацията, на правата на човека и правата на националните малцинства в България е дъното на падението на политическия живот в нашата страна. Според нея през последните години се забелязва силна лумпенизация на политическите елити и тази лумпенизация намира своя апогей в предложението да се прави подобен референдум. "Нещо, което е фундаментално право и нещо, с което България е обвързана по международни конвенции, изобщо не би трябвало да се поставя под въпрос", беше категорична Желязкова. Тя допълни, това, което се случва през последните месеци е, че демокрацията непрекъснато се стеснява, че идеята за гражданската нация, за това, че турците, ромите и евреите са неразделна част от българската нация - всичко това бива запратено в кьошето и ние трябва да започнем от начало. "Връщаме се към 80-те години", каза Желязкова.

/БГНЕС/