На фона на яростното политическо противопоставяне в парламента около съставянето на редовен кабинет се разгоря още един скандал - със софийски адрес.
С решение на столичния кмет Васил Терзиев процедурата за възстановяване на Войнишкия мемориал в района на НДК отново беше спряна. Старите софиянци си спомнят високите стени с изписани имена на войници и офицери, загинали във Сръбско-българската война, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, намиращи се в градинката на "Патриарха", или Парка на Първи и Шести пехотни полкове, както беше официалното наименование.
Това е същата площ, в дъното на която сега се намира НДК. В предната част на градинката имаше неголямо изкуствено езерце, в което децата от квартала пускаха макети на собственоръчно измайсторени лодки и корабчета, а там, където сега е НДК се намираха мемориалните стени.
Зад тях имаше лятно открито кино, там бяха и казармите на Първи и Шести пехотни полкове. На юг те граничеха със сградата на Арсенала, днес Национален музей "Земята и хората".
Тази година се навършват 90 години от тържественото откриване на Мемориала на Първи и Шести пехотни полкове. На 28 октомври 1934 г. цар Борис III официално открива войнишките паметници, издигнати като знак и израз на признание за жертвите, дадени във войните за национално обединение. Конкретният повод е 50-тата годишнина от формирането на Първи софийски пехотен полк.
По време на церемонията над множеството летят ниско три самолета, които хвърлят цветя над дошлите за откриването хора. Военен оркестър изпълнява военни маршове, докато главнокомандващият цар Борис приема военния строй.
Архитект на композицията е Александър Обретенов. Тя се състои от три стени, дълги по 11 метра, с височина 21 м, разположени под формата на буквата "П", отворени към булевард "Патриарх Евтимий". На метални плочи са написани имената на над 3000 войници и офицери, служили в Първи и Шести пехотни полкове, дали живота си за родината.
Надписът над централната плоча гласи: "Благословени бъдете от майката родина - вечна ви памет".
Пред средната страна се е намирал и бронзов лъв, властно сложил лапа върху картата на България в границите, определени от Санстефанския мирен договор. Тази композиция, дело на Михаил Михайлов, след Деветосептемврийския преврат е премахната и се е съхранявала във Военно-историческия музей.
През 2017 г. бронзовият цар на животните, символ на България, бе върнат и поставен на пиедестал в началото на парка пред НДК, където в миналото се намираше омразния за софиянци монумент "1300 години България". През 30-те и 40-те години на миналия век мемориалът с имената на загиналите се превръща в своеобразен пантеон, подобен на днешния паметник на Незнайния войн, долепен до църквата "Света София".
Пред този пантеон са се провеждали тържества по повод големи държавни празници, чуждестранни делегации са го посещавали, в тържествена обстановка там са приемани и уволнявани наборите, служили в двата полка. Там пред имената на героите, загинали за родината, се е провеждала и военната клетва на новобранците.
По време на Втората световна война Войнишкият мемориал е ударен от англо-американските бомбардировки на 10 януари 1944 г. Тогава дясната стена е почти разрушена, а средната е частично засегната.
През 1980 г. в хода на строителството на НДК оцелелите плочи са премахнати, като металните плочи с изписани имена на герои са запазени и първоначално се съхраняват в Мавзолея-костница на Централните софийски гробища, а впоследствие са предадени на Националния военноисторически музей в София.
В края на 80-те години на ХХ век по идея на архитект Атанас Агура, който е автор на комплексното архитектурно решение на пространството около НДК, се изготвя проект за възстановяване на мемориала на Първи и Шести пехотни полкове, но с настъпилите политически промени след 10 ноември 1989 г. идеята замира. В средата на 90-е години дискусията за паметните плочи отново се поставя от отделни лица и организации без реални последствия.
Същинско развитие има след 2000-та година. По инициатива на Съюза на царските офицери, тогавашният министър на отбраната Бойко Ноев прегръща идеята и възлага изработването на проект за възстановяване на паметника. Столична община заделя място - в предната част на Южния парк между хотел "Хилтън" и мол "София сити център".
На 6 май 2000 г., Гергьовден и Ден на храбростта, военният министър Бойко Ноев и министърът на културата Ема Москова правят символична първа копка и поставят гранитен камък с издълбан на него надпис: "На това място ще бъде издигнат паметник на загиналите от 1-и и 6-и пехотен полк от Първа софийска желязна дивизия".
Скоро правителството на СДС губи изборите и следващите над 10 военни министри не придвижват идеята ни на йота, като си прехвърлят топката между подчинените си ведомства. По едно време се стига до парадокса, че Столичният общински съвет гласува отмяна на решението си за предоставяне на място за паметника, но под въздействието на обществеността този акт е отменен.
Работата по изграждане на мемориала е прехвърляна последователно на Националния военноисторически музей, дирекция "Военна инфраструктура" на Министерство на отбраната та даже и на Националната гвардейска част.
Желязната дивизия с марш в превзетия Букурещ
С княжески Указ ╒ 41 от 12 октомври 1884 г. на базата на 1-ва Софийска, 5-та Тетевенска и 6-та Плевенски дружини е сформиран "Първи пеши софийски на Н. В. Александър I полк" с щаб в София. Формированието взема участие в Сръбско-българската война през 1885 г.
Шести пехотен полк също е формиран през 1884 г., като част от първите 8 полка от българската войска и също взема участие в отблъскването на сръбското нападение, последвало Съединението на България през 1885 г..В състава му влизат 17-та Търновска, 18-та Габровска и 21-ва Еленска пеши дружини.
Под командването на командира си капитан Никифор Никифоров участва в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот. През 1932 г. полкът взема за патрон цар Фердинанд и получава наименованието "Шести пехотен търновски на Н. В. Фердинанд полк". През Балканската война полкът влиза в състава на Първа пехотна софийска дивизия, която е част от Първа българска армия.
Структурата на дивизията включва две действащи бригади - Първа, съставена от Първи софийски и Шести търновски полкове, Втора - в състав 16-ти ловчански и 25-ти драгомански полкове и Трета бригада, която се формира само във военно време.
В Балканската война формированието участва в Лозенградската настъпателна операция, като в боевете при Селиолу и Гечкенли разбиват турския противник и го обръщат в бягство. В Люлебургас-Бунархисарската операция заедно със Шеста Бдинска дивизия превземат град Люлебургас.
През Междусъюзническата война Първа дивизия воюва по поречието на река Нишава и в басейна на река Струма.
По време на Първата световна война дивизията взема участие в Моравската и Косовската настъпателни операции и в превземането на град Лесковац в Сърбия.
В началото на 1916 г. Първа дивизия е включена в състава на Трета армия и участва в овладяването на Тутраканската крепост, а в края на октомври същата година извършва решителния пробив на Кобадинската позиция, отхвърляйки румъно-руските войски с удар "на нож".
През декември части от дивизията дефилират на тържествен марш по улиците на превзетия Букурещ.
За героизма и духа на българските воини има многобройни свидетелства, но едно от най-ярките е книгата на Георги Георгиев "Един от Първа дивизия", издавана седем пъти до 9 септември 1944 г. и забранена след тази дата. Ето как авторът описва влизането в румънската столица:
"Музиката свири, знамето се вее. Лъвът реве. Като на парад нашата дивизия се носи по целия Букурещ. Церемониален марш пред всички къщи, пред всички прозорци, пред всички изплашени погледи, пред всички застинали сърца.
Виждате ли сега българския войник. Може да няма гащи. Но победи! Може да носи съдрани панталони. Но победи! Може да мъкне смачкан шинел. Но победи! Гащите се купуват. Панталоните се кърпят. Шинелите се гладят. Славата не се купува. Честта не се закърпва. Поражението не се изглажда. И все пак вие ни сочите една хартия.
Ние ви сочим сто победи!
Ние, първа дивизия. Желязната! Славната! Непобедената! Непобедимата! Непобеждаемата! Ура!"
През април 1917 г. дивизията е прехвърлена на Южния фронт, където остава до пробива при Добро поле. Въпреки че не е претърпяла поражение по силата на Солунското примирие войниците и офицерите са взети в плен. Въпреки това те успяват да спасят полковите знамена и да ги укрият, като по този начин запазват достойнството на армията ни.
Неслучайно по това време дивизията вече е известна като "Желязната", а също и като "Шопската". Сред офицерите, служили в Първи и Шести полкове се открояват имената на Стефан Тошев, Владимир Вазов, Васил Кутинчев, Никола Жеков, Никифор Никифоров, След войната по силата на Ньойския диктат дивизията е реорганизирана и съставът и е намален.
През трийсетте години на миналия век формированието е възстановено в пълния му състав и по време на заключителната фаза на Втората световна война участва в боевете при Стражин и Страцин.
