Страдание на светите четиридесет и пет мъченици, пострадали в Никопол арменски

 

Нечестивият цар Ликиний (император на източната половина на Римската империя от 304 г. до 324 г., бел.ред.), приет от Константин Велики (управлявал Римската империя от 306 г. до 337 г., бел.ред.)  за управител на източните страни, издал заповед да се предават на различни мъчения и смърт християните, които не желаят да се поклонят на идолите и да се отнема имуществото им за построяване на идолски капища и бани и за преустрояване на градовете. Когато тази заповед достигнала в Никопол арменски, езичниците започнали да приготвят различни оръдия за мъчения на християните и да хващат и отвеждат мнозина верни на мъчение. Тогава се събрали над четиридесет Христови раби и решили, без да чакат нечестивите да ги хванат, сами, по своя воля, да отидат на съд, да изповядат Христовото име и да се предадат на мъчение. От тях по-главните били Леонтий, Маврикий, Даниил, Антоний, Александър, хора, отличаващи се с род, образование и добродетелен живот. Всички те тръгнали заедно при управителя на арменската област и обявили, че са християни.

Управителят се удивил на единодушното съгласие на толкова хора и на мъжеството, с което те по собствена воля идвали на мъчения, и ги попитал:

- Откъде сте вие и кой ви научи да не се покланяте на нашите богове?

Отговорил свети Александър:

- Тукашни сме, едни от града, други от селата, тази земя е наша родина, а наш отец е небесният Христос. Той ни научи да не се покланяме на лъжливите богове, които са глухи и слепи и са дело на човешки ръце.

Хегемонът казал:

- А къде е вашият Христос? Нали е бил разпънат и умрял?

Свети Леонтий отговорил:

- Ти знаеш, че нашият Христос е умрял? Но тогава узнай, че Той и възкръсна от мъртвите и се възнесе на небето; Той умря за нас по Своя воля, но възкръсна отново, като Син Божий.

Хегемонът казал:

- Жив ли е сега Христос?

Леонтий отговорил:

- Хегемоне! Вашите богове не живеят след смъртта, а нашият Господ живее вечно, макар и да умря в определено време за нашето спасение. Но със смъртта Си Той ни избави от вечната смърт, даде ни живот и ни научи да умираме за Него, за да живеем с Него безкраен живот.

А хегемонът започнал да хвали своите богове Зевс, Аполон, Асклепий и другите. На това свети Леонтий казал:

- Нима Зевс е велик бог?

- Той владее небето - отговори хегемонът, - той е баща на всички богове.

Леонтий възразил:

- На Бога подобава да бъде праведен, чист и безгрешен, а ти какво ще кажеш за своя бог Зевс?

- Аз го наричам праведен, чист и безгрешен - казал хегемонът.

На това свети Леонтий отвърнал:

- Ти казваш, че е праведен, но нима той не е свалил от престола своя баща Кронос? Казваш, че е чист и безгрешен, но нима не той е взел за жена родната си сестра Хера и не е осквернил много чужди жени? Той погубвал не само жени, но и мъже, и вършел най-мерзки беззакония*. Но как той, като е такъв грешник, може да бъде бог? Ако вашият бог е грешник, то за изправянето му е нужен друг бог, безгрешен.

 

 

* Трябва да се отбележи, че древните гърци придавали на своите богове не само положителни, но и отрицателни качества. Древногръцката митология приписвала на много богове страст към престъпления от всякакъв род, особено против нравствеността. Това има предвид и свети Леонтий, разсъждавайки с хегемона. Бел.ред.

Хегемонът Лисий се разгневил и яростно казал:

- Кой ти е дал право да съдиш нашите богове, зли човече! Те са ми богове; няма да ви пощадя, но жестоко ще погубя всички!

Свети Леонтий казал:

- Не се гневи, хегемоне, ако чуваш истината. Не са ли дадени на хората закони да нямат чужда жена, да не взимат за съпруга сестра си, да не обиждат, да не убиват никого? И ако някой се осмели да постъпи в нещо против законите, той се назовава престъпник и подлежи на съд и смъртно наказание. А вашите богове хора са преизпълнени с всяко зло и беззаконие: те са били блудници, прелюбодейци, човекоубийци и като законопрестъпници колко пъти са подлежали на страшен съд и на смъртно наказание! Затова вашите беззаконници богове трябва да се подчинят на човешките закони и да подражават на хората, които строго пазят законите, а вие бъдете съдници на вашите богове, бъдете им богове и палачи, докато не ги поправите.

Хегемонът казал:

- О, безумнико! Не вашият ли Бог е бил разпънат като злодей? А кой от нашите богове е бил разпънат?

Свети Леонтий отговорил:

- Нашият Христос Бог се разпна за нас и ние се хвалим с кръста Му, а вашите богове треперят, боят се от нашия Разпнат Бог и бягат далече от кръстната сила. Нашият Бог по Своя воля пострада на кръста, а вашите богове, без да желаят, са загинали от горчива смърт. Нашият Бог е Спасител на човешкия род, а вашите богове са губители на хората. Нашият Бог е истинен, а вашите богове са лъжовни и не са богове, а бесове и пагубни прелъстители. Те самите погинали и покланящите им се водят към вечна погибел.

Вбесен от тези думи на свети Леонтий, хегемонът заповядал да бият всички Христови изповедници с камъни по устата.

- Нека ги бият - казвал той - по устата, с които се изрича хула към нашите богове.

Удряли светиите, а те говорели:

- Нека теб да бие Бог, слуга на сатаната! Ти чу истината и съдиш несправедливо в безумието си, нечестиви!

След това мъчителят заповядал да оковат всички в железни вериги и да ги хвърлят в тъмница. Там светиите се веселили, като в палат, за Бога, своя Спасител, и пели Давидови псалми: някои от тях били запознати от детство с книгите. А свети Леонтий ободрявал всички с такива думи:

- Честни братя и Христови раби! Да понесем всичко търпеливо! Вие знаете от Свещеното Писание колко е изтърпял праведният Иов* и какво е било страданието на нашия Господ, и как са свършили други Негови свети раби. Свети Иоан Предтеча** бил обезглавен, свети Стефан*** бил пребит с камъни, апостол Петър**** бил разпънат с главата надолу, Тома***** е пронизан с копие, и други умрели за своя Господ с друга мъченическа смърт.

* Иов - старозаветен праведник, мъжествено издържал тежкото, изпратено му от Бога, изпитание. Историята на неговия живот е изложена в библейската книга на негово име. Паметта му се празнува от светата Църква на 6 май.  Бел.ред.

** Паметта на свети пророк и Предтеча Господен Иоан се празнува на 23 септември, 24 юни, 29 август и в други дни.  Бел.ред.

*** Паметта на свети първомъченик Стефан се чества на 27 декември и в други дни.  Бел.ред.

**** Паметта на свети първовърховен апостол Петър се чества на 29 юни.  Бел.ред.

***** Паметта на свети апостол Тома се чества на 6 октомври и 30 юни.  Бел.ред.

Колко светии пострадали при царуването на Адриан*, Деций, Максимиан и другите предишни нечестиви царе - не само мъже, но и жени, както например слушаме за света Текла, Евфимия, Капитолина, Иулита** и други свети мъченици, чиито имена са записани на небето в книгите на живота. Как мъжествено са се подвизавали и са победили дявола! И ако жените са били така мъжествени, то ние, мъжете, трябва да бъдем още по-твърди и непреодолими и да положим душите си за Христос, нашия Бог, положил Своята душа за нас на кръста.

* Споменатите императори царували: Адриан - от 117 г. до 138 г., Деций - от 249 г. до 251 г. и Максимиан (Галерий) - от 305 г. до 311 г. Тези императори били много жестоки гонители на християнството. Освен тях опетнили своето име в историята с особено жестоки преследвания на християнството и Нерон (54-68 г.), Траян (98-117 г.) и Диоклетиан (284-305 г.). Бел.ред.

** Паметта на споменатите свети мъченици се празнува: Текла (първомъченица) - на 24 септември, Евфимия (великомъченица) - на 16 септември, Капитолина - 27 октомври, и Иулита (кападокийска мъченица) - 31 юли. Бел.ред. 

С такива думи свети Леонтий ободрил братята и всички с готовност желаели да претърпят всякакви мъчения за Христа. Било горещо и светците се измъчвали от силна жажда. В тъмницата дошла да ги навести една благородна и благочестива жена, на име Власиана, без никой да й попречи, донесла студена вода от близкия извор и утолила жаждата им.

Светците прекарали настъпилата нощ в молитви и пеене на псалми. И хегемонът Лисий не спал през тази нощ: той обмислял на какви мъки да подложи държаните в тъмница Христови раби. Призори той заспал, явил му се насън бяс и казал:

- Бъди твърд, Лисий. Аз съм бог Асклипий. Мъчи безжалостно хулещите ни християни. Те наговориха много нелепости за нас в тъмницата. По-скоро ги погуби с всякакви мъчения.

Събудил се хегемонът, с настъпването на деня започнал съд и като поставил пред себе си светите затворници, им казал:

- Поклонете се на боговете и ще бъдете приятели на царете и на нас, ще ви дадат по двеста жълтици на всеки, хубави нови дрехи, пояси, ще доведат момчета, ще принесем жертва, ще устроим пир и ще се повеселим заедно. А ако не ме послушате, ще ви мъчат жестоко. Приканвам ви, не се лишавайте от този приятен живот, не се разделяйте с вашите жени, деца и приятели, принесете жертва поне на един, който и да е, от нашите богове:

Светиите отговорили като че в един глас:

- Бъди проклет, мъчителю, със своите богове. Ние не ще принесем жертви на нечистите бесове, не ни трябва нито вашето злато, нито дрехите, нито пира, нито приятелствата. Христос ни е Отец и най-скъп Приятел и за Него сме готови всичко да претърпим и да умрем.

Тогава мъчителят заповядал да ги повесят всичките голи и да остъргват телата им с железни куки. И дълго, до самия обед, стъргали светите мъченици, докато слънцето не започнало силно да пече и хегемонът си тръгнал от това зрелище вкъщи. А светиите, остъргани до кости, по заповед на мъчителя, отново били заключени в тъмницата. Благочестивата Власиана отново дошла да ги посети и през прозореца напоила с вода мъчениците, изнемогнали от раните и горещината. Светиите се разхладили, благословили жената, помолили се за нея и децата й и благодарили на Бога, че се удостоили да страдат за Него.

Когато светиите били в тъмницата, свети Леонтий видял, че някои от братята тежко страдат от раните и много се безпокоил за тях да не би в крайно изнемогване да отпаднат от вярата. Затова той молел Бога да им изпрати по-бързо завършване на подвига.

В града живеел известен гражданин на име Ирод, езичник, който като съветник се ползвал с уважение от страна на хегемона. Този гражданин имал секретар Филин, обичан от свети Леонтий за добрия нрав. Светецът изпратил за него и когато той се приближил до прозореца на тъмницата, му казал:

- Братко Филин, кажи на своя господар Ирод, ако му се случи за нещо да отиде у хегемона, да напомни за нас и да посъветва да постанови утре смъртна присъда за нас.

Филин си тръгнал и предал това на господаря си. В това време извикали Ирод на вечеря у хегемона. Но той не тръгнал веднага и хегемонът го чакал. Отново изпратили за него, но той пристигнал късно с думите:

- Аз не мога да ям. Видях как стържеха осъдените, как тече много кръв и ми е противно. Стомахът ми не може да приема храна. Тежко ми е.

Хегемонът попитал:

- Как ще ме посъветваш, какво да сторя с тях?

Ирод отговорил:

- Нека умрат утре. Нали са престъпници на царската заповед и са достойни за смърт. Така че защо да не бъдат наказани още сега?

На това хегемонът дал клетвено обещание да ги умъртви на следващия ден. Веднага Филин побързал към тъмницата и съобщил за чутото на свети Леонтий. Разбрали за това всички братя и се зарадвали, че утре ще умрат за Христа. Те благословили Филин за труда му и започнали да се молят, приготвяйки се за смъртта. В молитвата казвали:

- Господи Боже на нашите отци, прослави Твоето свято име в нас. Със съкрушена душа и смирен дух Ти се молим. Приеми нас, които сами себе си принасяме на Тебе в жертва жива, като всесъжение на овце и агнета, така нека да бъде нашата жертва пред Тебе и нека тя да Ти бъде угодна: няма безчестие за надяващите се на Тебе. Ти знаеш, Господи, че ние Те обикнахме и заради Тебе се предадохме на смърт. Но укрепи всички ни, за да не се отдели нито един от тази дружина и да не се надсмее и зарадва за него нашият враг.

Така се молели светиите и се ободрявали един друг, а в полунощ запели големия псалом на погребението си: "блажени непорочните" (Пс. 118:1 и сл.) и т. н. След завършване на псалома дошъл ангел Господен, изпълнил със светлина тъмницата и им казал:

- Радвайте се, Христови раби, близо е краят ви, вашите имена са записани на небето, надявайте се, Бог е с вас.

След тези думи ангелът се оттеглил. А те, като се поклонили, благодарили на Бога. В това време двама тъмнични стражи, Меней и Вирилад, родом египтяни, не спели, видели светлината, блеснала в тъмницата, и чули гласа на ангела, но самия ангел не видели. И Меней казал на Вирилад:

- Виждаш ли, брате, на какъв Цар са воини тези? От самото начало съчувствам на християните: те вървят не по беззаконния път, а по праведния и пазят вярата в своя Бог, ден и нощ Му се покланят. И в живота си с никого не постъпват лошо, никого не обиждат, не търсят чуждия имот, а даже раздават своя, всички обичат, на всички вършат добро. Ти и сам знаеш това. А какъв е животът на тези, които странстват в египетските пустини? Нима не е чуден и удивителен? Те вършат чудеса. Аз мисля да вляза при тях в тъмницата и да ги помоля да ме приемат при себе си. А ти, братко, как мислиш?

Вирилад отговорил:

- Така, както и ти. Ето че и ние, недостойните, се удостоихме да видим светлината, с която ги осия техният Бог, за Когото те умират с радост. Ако ли някой бе започнал да принуждава хегемона да умре за Зевс или за Аполон, или за Асклипий, или за когото и да било от останалите богове, би ли пожелал той да умре? За нищо: скъп му е животът. А те не се щадят, без страх отиват на смърт за своя Бог и се удостояват от Него с такава слава, каквато боговете на никого от покланящите им се никога не са явявали. Защо да не се обърнем към тези праведни хора и към истинния Бог?

Посъветвали се по такъв начин, двамата стражи влезли в тъмницата и се поклонили на светиите с думите:

- Господари наши, раби на Христос, истинния Бог, приемете и нас във вашето число: и ние вярваме в Господ Иисус Христос, Който вас обикна, и ви молим да Му се помолите, за да удостои и нас с еднаква на вашата участ. Светиите се зарадвали на тяхното обръщане към Бога и ги приветствали, като казали:

- Вие сте наши братя, тъй като нашият Господ ви призова към изповядване на пресвятото Свое име и да ви даде еднаква награда с нас, както и на дошлите в единайсетия час на лозето Му (вж. притчата за работниците на лозето - Мат. 20:1-16, бел.ред.).

На следното утро хегемонът Лисий излязъл с войници извън града на мястото, където се канел да умъртви светите мъченици, недалеч от реката, наричана Ликос. Там той устроил съда и заповядал да доведат и изправят пред него светите мъченици. Като видял, че двама тъмнични стражи са се присъединили към светите затворници, той казал на първия си съветник Апиан:

- Ето и тези безумци желаят да умрат! Нима живот не е по-добре от смърт?

Апиан отговорил на това:

- Заповядай да ги мъчат с най-жестоки мъчения.

- Не - възразил хегемонът, - те ще се уплашат от мъченията и отново ще се обърнат към боговете, и ще останат живи. А аз не искам да ги оставям сред живите, нека умрат. На всички заедно ще издам смъртна присъда.

И когато изправили пред него на съд светите мъченици, той не им задал въпрос за вярата и не им назначил никакво изтезание, но веднага ги осъдил на смърт и написал следната присъда:

- На тези представени ми за съд четиридесет и пет човека, с християнска вяра, неподчинили се на царската заповед и хулещи боговете на своите предци, определям достойно по делата им наказание: първо, да им се отсекат с брадва ръцете и краката, после да се хвърлят за изгаряне в огън и останалите след изгарянето им кости да се хвърлят в реката.

Слугите веднага положили мъчениците на земята и започнали да им секат ръцете и краката. Бил голям слънчев пек и светите мъченици страдали от жажда, едни от болките в раните, други - от слънчевия зной. Някои умрели в тези страдания, други едва дишали, а трети мъжествено търпели. Един от тях, на име Ианикит, като гледал отсечените си ръце и крака, се усмихнал и казал:

- Виж как жътварският сърп пожъна твоите членове, като класове!

Свети Сисиний, лежащ в кървите си, се претърколил към случилия се наблизо камък и така се помолил на Бога:

- Господи, Подателю на всички блага, Който изля някога в пустинята вода от камъка и напои жадуващия Израил (Изх. 17:1-7), сега излей вода и от този камък и ме утоли малко: Ти виждаш нашата жажда, от която загиваме.

По молитвата му камъкът внезапно се поместил и от него потекла изворна вода. Свети Сисиний изпил водата и благословил Господа, като казал:

- Прославям Те, Боже мой, за това, че напои мен, жадния, като майка - детето си с мляко, хваля Те, Царю мой, че не презря мен, Твоя раб! Но моля Те, не презирай и любимите ми братя, Твои раби, и разхлади и тях, които изнемогват от жажда, изливайки им невидимо росата на Твоята благодат и на всички ни дай твърдост да умрем заедно в Твоята надежда. А на изведения с Твоята сила извор тук, чрез който Ти отново яви древното чудо, повели да тече до свършека на света и дай на тази вода целебна благодат и сила за Твоя слава, Христе, на Твоя Отец и на Светия Дух, и в памет на нас, четирийсетте и пет мъченици, Твои раби, пострадали за Теб.

В това време слугите разпалили приготвената огромна клада и започнали да взимат телата на мъчениците и да ги хвърлят в огъня. Едни от светиите били още живи, други вече били умрели. Предавали на изгаряне и мъртвите заедно с живите. Хвърляйки мъчениците в огъня, слугите ги броели и един се губел. Те се чудели и започнали да търсят. А свети Сисиний, лежащ до камъка, от който потекла вода, се обадил:

- Ето ме! Вземете ме и ме носете в огъня!

Отнесли и него в огъня. Изгорили светите мъченици, огънят угаснал, а слугите започнали да търсят останалите в пепелта мъченически кости и колкото открили, събрали в плат и отнесли и изсипали в река Ликос (Смъртта на светите мъченици станала около 319 г., бел.ред.).

Реката приела в себе си костите на светиите като скъпоценно съкровище и ги запазила в едно недълбоко място около брега, като ги събрала със струите си заедно. После дошли благочестиви хора да ги търсят и без мъка ги намерили. Събрали всички до една и ги запазили на почетно място, докато не загинал нечестивият цар Ликиний, съуправник на цар Константин, управляващ източната половина на царството, и не се възцарил само Константин. Когато била дадена свобода на Христовата църква по цялата вселена, тогава и костите на тези свети мъченици били показани на всички и бил построен храм в тяхно име. От светите им кости се подавали изцеления, както и от извора, който избликнал по молитвите на свети Сисиний. Светите четирийсет и пет мъченици пострадали на десети юли, в Никопол арменски, при хегемона Лисий, когато Ликиний царувал над Изтока. А над нас царства нашият Господ Иисус Христос, Комуто с Отца и Светия Дух се въздава чест и слава, сега и в безкрайните векове. Амин.