„Има оживление по улиците на Виена, но с всичките скучни плакати, които заливат и България. Големият екшън там обаче е започналият прайд. Всичко е в разноцветни знамена“, коментира пред Би Ти Ви историкът Петър Стоянович, която се завърна от Австрия.

„Европа в нашите представи остава нещо като оттатък границата и ние минаваме границата, за да си отидем у нас. След което казваме, че сме били „по Европата“ и „в чужбината“. Още от столетия назад ние имаме съвсем различно отношение към „наше“ и „чуждо“. Винаги вътрешната политика е решавала изборите, никога външната. Външната политика най-много може да те свали от власт, ако загубиш някоя война. Това, което е важно, са хлябът, ракията, цигарите – основното за нашето оцеляване“, посочи Петър Стоянович.

„Височки цели, големи принципи, идентичност – всички нови думи, които се появиха, са винаги второстепенни. Те са гръмки като тъпана, но като се заиграе и започне бракът, нещата са съвсем други. Тъпанът вече не играе, най-много да те направят на тъпан един ден.“, коментира още историкът.

Европа ужасно се промени. В последните трийсетина години Европа трайно преживява няколко основни разделения с бившия си образ. Тя отдавна не е центърът на света и това е първият въпрос, който трябва да реши – какво иска да бъде?“, заяви Петър Стоянович.

„Следващият въпрос е ние ще оставим ли все пак някаква относително ясна етническа принадлежност на Европа, или ще сме за това да сме широко мултикултурно общество“, допълни още той.

Трябва да свикнем с това, че европейските избори конкретно не решават никакви проблеми. Те няма да донесат малката потребителска кошница в Твърдица, Сливенско“, посочи Петър Стоянович.